Асиметричен диметилхидразин
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Асиметричен диметилхидразин | |
 Химична структура  Обемен модел | |
| Имена | |
|---|---|
| По IUPAC | 1,1-диметилхидразин |
| Други | АДМХ, хептил |
| Свойства | |
| Формула | C2H8N2, (CH3)2N2H2 |
| Моларна маса | 60.1 г/мол |
| Плътност | 0.793 г/см3 |
| Точка на топене | -57 °C, 216 K, -71 °F |
| Точка на кипене | 63 °C, 336 K, 145 °F |
| Парно налягане | 13 700 Pa (20 °C) |
| Опасности | |
| ЕС класификация | токсичен (T), запалим (F), вреден за околната среда (N) |
| Фрази за риск | R45 R11 R23/25 R34 R51/53 |
| Фрази за безопасност | S53 S45 S61 |
| NFPA 704 |  3
4
1
|
| Точка на запалване | −15 °C |
| Сродни съединения | |
| Други | симетричен диметилхидразин, хидразин, монометилхидразин |
| Идентификатори | |
| CAS номер | [57-14-7 [57-14-7]] |
| PubChem | 5976 |
| ChemSpider | 5756 |
| Номер на ООН | 1163 |
| KEGG | C19233 |
| ChEBI | 18853 |
| RTECS | MV2450000 |
| SMILES | NN(C)C |
| InChI | 1/C2H8N2/c1-4(2)3/h3H2,1-2H3 |
| InChI ключ | RHUYHJGZWVXEHW-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | 4WPQ90N53J |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Асиметричен диметилхидразин в Общомедия | |
Асиметричният диметилхидразин (АДМХ, 1-1-диметилхидразин) е аминово съединение, използвано в химията и като гориво за ракетни двигатели.
Качества[редактиране | редактиране на кода]
Химически чистият АДМХ представлява бистра течност. Токсичен, нестабилен и хигроскопичен е, поглъща влага от въздуха. Има остра миризма на риба и амоняк, типична за органичните амини. При излагане на въздуха абсорбира кислород и въглероден двуокис и пожълтява. Смесва се във всякакви съотношения с вода, етанол, керосин, добре се смесва с повечето органични разтворители и нефтопродукти.
При концентрация на парите му във въздуха между 2,5% и 95% е запалим. Не е чувствителен на механично сътресение. Химически стабилен е до 350 °C. В интервала от 350 до 1000 °C се разпада на амоняк, амини, циановодород, водород, азот, метан, етан, смолисти и други вещества.
При контакт с окислители на основата на двуазотен четириокис или азотна киселина с концентрация над 50% се самовъзпламенява. При реакция с по-разредена азотна киселина се образуват азотни соли и продукти на разпадането на АДМХ.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
АДМХ е замърсител в, метаболит на и продукт от разпадането на даминозида.
Промишлено получаване[редактиране | редактиране на кода]
Обикновено АДМХ се получава от диметиламин, популярен продукт на органичния синтез. Процесът е двуетапен, като на първия етап се получава N-нитрозодиметиламин (високотоксичен и канцерогенен):
HN(CH3)2 + HNO2 = ONN(CH3)2 + H2O
ONN(CH3)2 + 2H2 = H2NN(CH3)2 + H2O
Съхраняване[редактиране | редактиране на кода]
Хидразиновите горива са нестабилни при контакт с въздуха, но на практика не предизвикват корозия на конструктивните материали в течен или газообразен вид. АДМХ обикновено се съхранява в резервоари от нисковъглеродна стомана, монтирани наземно или в специални изкопи. Както при двуазотния четириокис, резервоарите се дозапълват с азот под налягане 0.1 до 0.15 МПа.
Транспортира се основно чрез железопътен и автотранспорт, в цистерни от нисковъглеродна стомана с обем 40-60 м3.
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
В ракетната техника[редактиране | редактиране на кода]
Използва се в ракетната техника като компонент в хиперголични смеси, в комбинация с двуазотен четириокис, по-рядко с димяща азотна киселина. Тъй като е дериватив на хидразина, понякога бива наричан жаргонно „хидразин“.
Предимства[редактиране | редактиране на кода]
Предимствата на комбинацията АДМХ-двуазотен четириокис като ракетно гориво са:
- по-плътна (1170 кг/м3) е от комбинациите керосин-течен кислород (1070 кг/м3) и течен водород-течен кислород (285 кг/м3)
- по-малко взривоопасна е от комбинацията течен водород-течен кислород
- хиперголична е, което опростява двигателя и прави работата му по-надежна и управляема
- може да се съхранява заредена в горивната система на ракета продължително време
- при нормални температури е течна – не изисква криогенни резервоари
Недостатъци[редактиране | редактиране на кода]
Недостатъците на комбинацията са:
- токсичност
- канцерогенност
- вероятност от експлозия на АДМХ при контакт с окислител
- отстъпва по специфичен импулс на комбинацията керосин-течен кислород
- висока цена
- АДМХ е хигроскопичен, а оводняването снижава специфичния му импулс със 100 H/сек на кг за всеки 0,5% вода.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
АДМХ се използва при много европейски, руски, китайски и индийски ракетни двигатели. На практика е стандарт при руските орбитални хиперголични двигатели (кораби „Союз“, „Прогрес“, модул „Звезда“ на МКС). Използва се и при ракети-носители: руската „Протон“, руско-украинските „Днепър“ и „Космос“, украинската „Циклон“, американски от семейството „Титан“ и френски от семейството „Ариана“
В маневрените и някои орбитални двигатели на американски и европейски космически кораби (космическата совалка, АТК) вместо него се използва монометилхидразин, заради мъничко по-високия си специфичен импулс и по-широкия температурен диапазон, в който остава течен.
Освен като основно гориво, често се използва в течногоривни ракетни двигатели, работещи с керосин и течен кислород, за запалване на двигателя и подгряването му, преди да се премине на керосин.
По-стабилен е от хидразина, особено при по-висока температура, и може да бъде използван вместо него, или смесен с него. В някои американски ракети-носители (Титан, Делта, GSLV) се използва смес от 50% хидразин и 50% АДМХ, известна под името Аерозин 50.
Други области на употреба[редактиране | редактиране на кода]
Използва се като източник на азот при газово отлагане на металноорганични съединения като метод за отлагане на тънки слоеве.
Безопасност[редактиране | редактиране на кода]
АДМХ е силно токсичен и канцерогенен. Може да експлодира в присъствие на окислители. При попадане върху кожата прониква през нея. При човека дразни лигавиците на очите, дихателните пътища и храносмилателния тракт, силно възбужда централната нервна система, води до гадене и повръщане, при по-високи концентрации и до загуба на съзнанието.
През 1980-те в САЩ е имало дискусии около наличието на АДМХ в някои храни, например ябълковия сок, и произтичащия от това канцерогенен риск.
Неутрализиране на разлят АДМХ[редактиране | редактиране на кода]
Както и при други хидразинови горива, се извършва основно с хлорни соли на калция – калциев хипохлорид и хлорна вар.
Бетон, почва и сродни повърхности се обработват с каша от вода и хлорни соли (1:1), при норма 4 л. на м2. Кашата се оставя да действа 2 часа, след което се отмива с вода. Отмитата вода се обезврежда с хлорни соли в 15-кратен излишък.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Unsymmetrical dimethylhydrazine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |