Аар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката. За мерната единица вижте Ар.

Аар (Ааре)
(на френски: Aar; на немски: Aare)
Aare river in Bern.jpg
Река Аар в швейцарската столица Берн
Reliefkarte Schweiz3.png
46.5388° с. ш. 8.234° и. д.
47.6056° с. ш. 8.2235° и. д.
Карта на извора и устието на река Аар в Швейцария
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Швейцария Швейцария
Дължина 288 km
Водосб. басейн 17 720 km²
Отток 560 m³/s
Начало
Място ледник Аар
Бернски Алпи
Координати 46°32′19.68″ с. ш. 8°14′02.4″ и. д. / 46.5388° с. ш. 8.234° и. д.
Надм. височина 2372 m
Устие
Място РейнСеверно море
Координати 47°36′20.16″ с. ш. 8°13′24.6″ и. д. / 47.6056° с. ш. 8.2235° и. д.
Надм. височина 311 m
Аар (Ааре) в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Аар

Аа̀р (на френски: Aar; на немски: Aare, Аа̀ре) е река в Швейцария (кантони Берн, Золотурн и Ааргау), най-голямата изцяло в границите на страната,[1] ляв приток на Рейн. Дължина 288 km, площ на водосборния басейн 17 720 km².[2]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Река Аар води началото си на 2372 m н.в., от долната част на ледника Аар, в Бернските Алпи, в югоизточната част на кантона Берн. Веднага след изтичането си от ледника протича през двете изкуствени езера Обераар и Гримзал, завива на север и при селището Хандег образува водопада Хандег, висок 46 m (втори по височина в Европа). След това реката протича през широката трогова долина Хаслетал, като постепенно завива на северозапад и запад и протича последователно през езерата Бриенцко (564 m н.в.) и Тунско (558 m н.в.). След изтичането си от Тунското езеро Аар тече в северозападна посока, преминава през центъра на швейцарската столица Берн и протича през Билското езеро (429 m н.в.). След изтичането си от него тече в североизточна посока в широка долина по Швейцарското плато. В най-долното си течение отново завива на север и се влива отляво в река Рейн, на 311 m н.в., при град Кобленц в кантона Ааргау.[2]

Водосборният басейн на Аар обхваща площ от 17 720 km², което представлява 9,56% от водосборния басейн на Рейн. Речната мрежа на Аар е двустранно развита, но десните му притоци са по-дълги и по-пълноводни. На северозапад и изток водосборният басейн на Аар граничи с водосборните басейни на реките Бирс, Тур и други по-малки, леви притоци на Рейн, на югоизток – с водосборния басейн на река По (от басейна на Адриатическо море), а на юг и запад – с водосборния басейн на река Рона (от басейна на Средиземно море).[2]

Основни притоци:

  • леви – Кандер (61 km, 1094 km²), Зане (Сарин, 126 km, 1893 km²), Цил (Тиел, 120 km, 2728 km²);
  • десни – Еме (82 km, 976 km²), Ройс (164 km, 3426 km²), Лимат (141 km, 2412 km²).[2]

Река Аар има предимно снежно-ледниково и частично дъждовно подхранване с пролетно-лятно пълноводие и епизодични летни и зимни прииждания в резултат на поройни дъждове през лятото или бързи затопляния през зимата. Среден годишен отток в долното течение 560 m³/sec.[2]

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

Аар има важно транспортно и енергийно значение за Швейцария. Плавателна е за плиткогазещи речни съдове до Тунското езеро. В горното ѝ течение са изградени 3 ВЕЦ-а („Интеркирхен“, „Хандег І“ и „Хандег ІІ“). Чрез плавателен канал по река Цил е свързана с Нюшателското езеро.[2]

Долината на реката е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]