Аарон Български
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширение по версията на английски език, която е добра статия.. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аарон.
| Аарон | |
| пълководец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Иван Владислав |
| Майка | Мария |
| Братя/сестри | Пресиан II Алусиан Траян Радомир Брат Екатерина 5 сестри |
| Деца | Теодор Радомир |
Аарон или Арон е български княз, византийски пълководец, магистър и дук.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е третият син на цар Иван Владислав от брака му с царица Мария. Има пет братя (Пресиян II, Алусиан, Траян, Радомир и брат) и шест сестри (сред които императрицата на Византия Екатерина).[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Заедно със своите братя Прусиан и Алусиан участва в последната съпротива срещу завладяването на България от Византия от крепостта в планината Томор (Албания) през 1018 г. Отстоява за кратко българската независимост. Предава се на Василий II[1] и е отведен в Константинопол, където постъпва на византийска служба и прави военна кариера, като става управител на провинция Васпуракан, някогашното Васпураканско царство,[3] анексирано от Византия, а по-късно е назначен и за дук на Едеса. Води византийски войски в няколко решаващи похода срещу селджукските турци, включително и в нощното сражение при Капетра.
Като управител на Васпуракан възстановява старата арменска столица Ани – център на провинцията, и оставя надпис, който свидетелства за извършеното от него: „С волята и милостта на Създателя, благия Бог, аз, магистър Арон, въздигнат от преславните царства, в разцвета на красотата и в годините на своята младост, дойдох на Изток в тази прекрасна крепост Ани, издигнах всичките ѝ стени, укрепих нейните кули от множество камъни върху здрава и дълбоко положена основа. И с голямо количество свои средства и труд докарах изобилна вода вътре в тази крепост за радост и освежаване на жадните. Донесох грамота със златен печат по благоволение на самодържавната багренородна императрица“.[4]
Потомство
[редактиране | редактиране на кода]Има двама сина:
- Теодор († 1055), управител на тема Тарон, убит в битка със селджуците
- Радомир, проедър и дук
| Никола (X в.) | Рипсимия (? – пр. 993) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Давид (? – 976) | Мойсей (? – ок. 997) | Арон (? – 987) | Самуил (958 – 1014) | Агата (X в. – 90-те) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария (X в. – XI в.) | Йоан Владислав (? – 1018) | Гаврил Радомир (970 – 1015) | Теодора Косара (? – сл. 1019) | Иван Владимир (990 – 1016) | Мирослава (X в. – XI в.) | Ашот Таронит (? – сл. 1005) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пресиян (997 – 1061) | Алусиан (XI в. – сл. 1068) | Радомир (пр. 1019 – сл. 1097) | Траян (ок. 990 – 1038) | Аарон (X в. – XI в.) | Екатерина (XI век – 1063) | Исак I Комнин (1007 – 1060) | Неизвестна | Роман Куркуа | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Василий Алусиан | Самуил Алусиан | Анна Алусиан | Роман IV Диоген (1030 – 1072) | Теодор (? – 1055) | Радомир | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ааро̀н // „Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ“. Т. Том 1 (А-БЪЛ). София, БАН, Труд, 2011. ISBN 978-954-8104-23-4. с. 7. (на български)
- ↑ Златарски В., История на България през средните векове, том II, Притурка 19
- ↑ Павлов, Пламен, Иван Тютюнджиев. Османските завоевания и „Държавата на духа“. Абагар, 2017. с. 15.
- ↑ Павлов, Пламен, Иван Тютюнджиев. Османските завоевания и „Държавата на духа“. Абагар, 2017. с. 15 – 16.
