Абатство Тен Дайнен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Абатство Тен Дайнен
Abdij Ten Duinen
развалините на абатството
развалините на абатството
Карта Местоположение в Коксейде
Видкатолическо абатство
Местоположение Коксейде, Белгия
Изграждане1107 г.
Абатство Тен Дайнен в Общомедия

Абатство Тен Дайнен (на нидерландски: Abdij Ten Duinen, официално наименование Abdij Onze-Lieve-Vrouw Ten Duinen) е историческо цистерцианско абатство в гр.Коксейде, окръг Вьорне, провинция Западна Фландрия, Северозападна Белгия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Абатството е основано през 1107 г. Абатската църква, една от най-големите във Фландрия, е осветена през 1262 г.

През ХІІІ век абатството е богато и просперираща и има над 300 монаси.

По време на Стогодишната война (1337 – 1453) абатството запада. През 1550 г. в абатството има само около само двадесет монаси.

През 1566 г. калвинисти-иконоборци опожаряват абатството и прогонват монасите от манастира.

През 1601 г. част от монашеската общност се настанява в Ten Bogaerde и започва изграждането на нов манастир; няколко десетилетия по късно част от общността се прехвърля в Брюж.

Абатската ферма Ten Bogaerde

По време на Френската революция през 1796 г. абатските имоти са конфискувани, а монасите отново прогонени.

Част от манастирските сгради – фермата Ten Bogaerde са запазени.

От 1950 г. те се ползват като земеделско училище. През 1993 г. сградата на църквата е възстановена и превърната в абатски музей. През 2004 г. общината купува фермата и я превръща в културен център.

Района на старото абатство е археологически обект.

Абатска бира Синт Идесбалд[редактиране | редактиране на кода]

Бирата „Синт Идесбалд“ се вари от 1994 г., първоначално от пивоварната Brouwerij Damy в Олсене, която през февруари същата година става собственост на Brouwerij Huyghe. Пълното име на бирата е Sint-Idesbald Réserve Ten Duinen. Името си бирата получава по името на фламандския светец Идесбалд (1090 – 18 април 1167), третият абат на Тен Дайнен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Heirman/Van Santvoort, Le guide de l'architecture en Belgique, Editions Racine, Brüssel, 2000, с. 314 – 315, ISBN 2-87386-236-X;
  • M.-Anselme Dimier, L’art cistercien hors de France, Zodiaque, La-Pierre-qui-Vire, 1969, с. 49 – 50;
  • Bernard Peugniez: Routier cistercien, Editions Gaud, Moisenay, с. 460 – 461, ISBN 2-84080-044-6;
  • Ludo VanDamme и Noël Geirnaert, Cisterciënzerbibliotheken in het middeleeuwse Vlaanderen: handschriften uit de abdijen Ten Duinen, Ter Doest en Clairmarais, в: L. Busine и L. Vandamme (red.), Middeleeuwse handschriften – Besloten wereld Open boeken, Brugge, 2002, Lannoo, с. 57 – 78.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]