Абдуллах ибн Амир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Абдуллах ибн Амир
арабски военачалник
Роден
Починал
678 г. (56 г.)

Религия Ислям

Абдуллах ибн Амир (на арабски: عبدالله بن عامر) е арабски военачалник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Абдуллах ибн Амир е роден през 622 година в Мека в клана Бану Омаяд на племето курейши. Баща му е вуйчо на бъдещия халиф Утман ибн Афан. През 647 година младият още Абдуллах е назначен от братовчед си Утман за управител на важния град Басра. През следващите години той оглавява поредица от походи в Иран, където след смъртта на халифа Омар избухват бунтове и на практика всички източни области отпадат от Халифата. Абдуллах ибн Амир води успешни кампании на изток и последователно възстановява арабския контрол над всички загубени територии и дори преминава река Амударя, като местните владетели в Трансоксиана се признават за васали на халифа.

След убийството на халифа Утман през 656 година и началото на Първата фитна Абдуллах ибн Амир е в лагера на Айша, която се установява в Басра и събира около себе си хора, искащи да отмъстят за смъртта на Утман. Бунтовниците претърпяват поражение от халифа Али ибн Абу Талиб в битката на камилата през ноември същата година. Абдуллах оцелява, но е отстранен от поста си.

След идването на власт на омаядския халиф Муауия през 661 година Абдуллах ибн Амир отново е управител на Басра, но след известно време отново е отстранен и се установява в Медина

Абдуллах ибн Амир умира през 678 година в Медина.