Абланица (област Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Абланица (Област Ловеч))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Абланица.

Абланица
Общи данни
Население 157 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23,61 km²
Надм. височина 463 m
Пощ. код 5574
Тел. код 06921
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 00028
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Ловеч
Корнелия Маринова
(ГЕРБ)

А̀бланица е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Абланица се намира в планински район в централната част на Предбалкана, на около 11 km от областния град Ловеч и на около 17 km от град Троян, като непосредствено до селото минава и Републикански път I-4.

Селото е разположено между Ловчанските и Микренските височини (835 m), на юг от долинното разширение на река Дрипла, приток на река Осъм. Климатът е умерено-континентален. Сиви горски почви, по всяка вероятност вследствие на аблация (ерозия и денутация – геоморфоложки понятия на промяната на скалите от граничещите височини). Има находища на варовик за негасена вар и на глини, които имат богато съдържание на желязо.

История[редактиране | редактиране на кода]

Тракийският град Мелта, днес Ловеч, е на 10 km.

На 0,5 km северозападно от Абланица има останки от средновековна крепост.

Първите писмени данни за Абланица са от 1430 г. в Тимарския регистър на Никополския санджак, а в турския регистър от 1607 г. фигурира като Араблии.[1]

През 1830 г. започва да функционира килийно училище.[1] Унгарският географ, етнограф и археолог Феликс Каниц (1829 – 1904) преминал край с. Абланица през лятото на 1872 г., описва престой я си в Аблански хан „Тези часове блестят като ярки звезди в сравнително сериозните дни на пътуването ми.“ Преди Руско-турската война (1877 – 1878) селото е било обект на улично и квартално планиране. По всяка вероятност планирането е било извършено от възпитаник на френската школа. Частична реализация на плана е осъществена преди войната. С построяването на улиците са обособени малки площади, в центъра на които са изкопани кладенци (герани). Някои от тях са запазени .

1886 г. е открито начално училище „Любен Каравелов“, през 1916 г. прераснало в прогимназия.

Първоначалният план на Абланица е впоследствие актуализиран във връзка с построяването на пътя София-Варна, който до 1970 г. минава през самото село.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1898 – 1899 г. от майстор Павел Колев, а стенописите са на Тодор Генков.[1]
  • Читалище „Светлина“ (основано 1919 г.) – празнуване ежегодно на празниците 14-ти февруари, 8-ми март, 25-ти декември!
  • Паметници на загиналите жители от селото във войните от 1885, 1912, 1913, 1914 – 1918, 1944 – 1945.
  • Хор по народно пеене – село Абланица, многократен участник и победител в надпяването на Цветница в град Ловеч.
  • Ловен дом.
  • Здравен дом.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционно ежегодно палене на огньове за прогонване на злите духове на Сирни заговезни.
  • Селски събор – на Димитровден
  • Общоселско черковно празнуване на Великден.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Анка Боева Радоева – р. 08.07.1925 г. – партизанска ятачка
  • Мира Николаева Бозева – р. 22.11.1954 г. – дългогодишен журналист в Българската Национална Телевизия (БНТ)

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото е електрифицирано от 1948 г., радиофицирано от 1955 г. и водоснабдено от 1971 г.

До 90-те години на миналия век в селото се произвежда негасена вар, има керамичен и дърводелски цехове; там се намират и дом за възрастни хора и социално-педагогически училище.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 10.