Абланица (област Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Абланица.

Абланица
Общи данни
Население 141 души[1] (15 март 2022 г.)
6,01 души/km²
Землище 23,61 km²
Надм. височина 463 m
Пощ. код 5574
Тел. код 06921
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 00028
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   кмет
Ловеч
Корнелия Маринова
(ГЕРБ)

А̀бланица е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Абланица се намира в планински район в централната част на Предбалкана, на около 11 km от областния град Ловеч и на около 17 km от град Троян, като непосредствено до селото минава и Републикански път I-4.

Селото е разположено между Ловчанските и Микренските височини (835 m), на юг от долинното разширение на река Дрипла, приток на река Осъм. Климатът е умерено-континентален. Сиви горски почви, по всяка вероятност вследствие на аблация (ерозия и денутация – геоморфоложки понятия на промяната на скалите от граничещите височини). Има находища на варовик за негасена вар и на глини, които имат богато съдържание на желязо.

История[редактиране | редактиране на кода]

Тракийският град Мелта, днес Ловеч, е на 10 km.

На 0,5 km северозападно от Абланица има останки от средновековна крепост.

Първите писмени данни за Абланица са от 1430 г. в Тимарския регистър на Никополския санджак, а в турския регистър от 1607 г. фигурира като Араблии.[2]

През 1830 г. започва да функционира килийно училище.[2] Унгарският географ, етнограф и археолог Феликс Каниц (1829 – 1904) преминал край с. Абланица през лятото на 1872 г., описва престой я си в Аблански хан „Тези часове блестят като ярки звезди в сравнително сериозните дни на пътуването ми.“ Преди Руско-турската война (1877 – 1878) селото е било обект на улично и квартално планиране. По всяка вероятност планирането е било извършено от възпитаник на френската школа. Частична реализация на плана е осъществена преди войната. С построяването на улиците са обособени малки площади, в центъра на които са изкопани кладенци (герани). Някои от тях са запазени.

1886 г. е открито начално училище „Любен Каравелов“, през 1916 г. прераснало в прогимназия.

Първоначалният план на Абланица е впоследствие актуализиран във връзка с построяването на пътя София-Варна, който до 1970 г. минава през самото село.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църквата „Свети Димитър“ е построена през 1898 – 1899 г. от майстор Павел Колев, а стенописите са на Тодор Генков.[2]
  • Читалище „Светлина“ (основано 1919 г.) – празнуване ежегодно на празниците 14 февруари, 8 март, 25 декември.
  • Паметници на загиналите жители от селото във войните от 1885, 1912, 1913, 1914 – 1918, 1944 – 1945.
  • Хор по народно пеене – село Абланица, многократен участник и победител в надпяването на Цветница в град Ловеч.
  • Ловен дом.
  • Здравен дом.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционно ежегодно палене на огньове за прогонване на злите духове на Сирни заговезни.
  • Селски събор – на Димитровден
  • Общоселско черковно празнуване на Великден.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Анка Боева Радоева – р. 8 юли 1925 г. – партизанска ятачка
  • Мира Николаева Бозева – р. 22 ноември 1954 г. – Журналист, дългогодишен водещ, продуцент и сценарист в Българската Национална Телевизия (БНТ)

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото е електрифицирано от 1948 г., радиофицирано от 1955 г. и водоснабдено от 1971 г.

До 90-те години на миналия век в селото се произвежда негасена вар, има керамичен и дърводелски цехове; там се намират и дом за възрастни хора и социално-педагогически училище, които вече не работят.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 10.