Абрахам Вергезе
| Абрахам Вергезе Abraham Verghese | |
 Абрахам Вергезе, 2023 г. | |
| Роден | 30 май 1955 г. |
|---|---|
| Професия | лекар, писател |
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 1991 – |
| Жанр | драма, мемоари, документалистика |
| Известни творби | „Да срежеш камъка“ „Заветът на водата“ |
| Награди | „Хайнц“ |
| Съпруга | Раджани (? – 1996) Силвия Пара (1996 – ) |
| Деца | 2 сина (първи брак) 1 син (втори брак) |
| Уебсайт | www.abrahamverghese.org |
| Абрахам Вергезе в Общомедия | |
Абрахам Вергезе (на английски: Abraham Verghese) е американски лекар и писател на произведения в жанра социална драма, мемоари и научна литература.[1][2][3][4][5][6]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Абрахам Вергезе е роден на 30 май 1955 г. в Адис Абеба, Етиопия.[2][5] Родителите му са индийски православни християни от Маланкарска православна църква от Керала, Индия, които работят там като учители.[3] Като дете е запален читател и именно четенето го запознава със света на медицината. Започва медицинското си обучение в Етиопия, но през 1974 г., когато император Хайле Селасие е свален и марксисткото военно правителство поема властта, емигрира с родителите си в САЩ.[2][5][6] В продължение на една година работи като санитар в старчески домове и болници.[3] Заминава за Индия, за да следва медицина в Медицинския колеж на Университет на Мадрас в Ченай[2], където през 1979 г. получава бакалавърска степен по медицина, завършвайки и стаж там в Правителствената болница.[4]
Връщайки се в САЩ през 1980 г. започва стаж и специализация за чуждестранни студенти по нова програма в Джонсън Сити, Тенеси, свързана с Държавния университет на Източен Тенеси.[2][4] След като завършва специализацията си през 1983 г., получава специализация в Медицинския факултет на Бостънския университет.[4][6] Работи две години в Бостънската градска болница, където се сблъсква с ранните признаци на епидемията от ХИВ в градовете.[3] Връщайки се в Джонсън Сити през 1985 г. като асистент по медицина към университета, той вижда първите признаци на втора епидемия – епидемията от СПИН в селските райони.[2] Очаквайки да има един или двама пациенти с ХИВ годишно, той скоро има 100 в малък град, предимно млади гей мъже.[4]
Въпреки че по това време няма амбиция да стане писател, той решава, че иска да разкаже историята на тази трагедия, затова си взема почивка от медицината през 1990 г., за да учи творческо писане в Писателската работилница към Университета на Айова.[3] Премества се в Айова Сити и през 1991 г. получава магистърска степен по изкуства.[1][2] По-късно същата година списание „Ню Йоркър“ публикува неговия разказ „Люляци“, който е за пациент със СПИН, който се самоубива.
През 1991 г. приема позицията на професор по медицина и началник на отделението по инфекциозни болести в Тексаския технологичен център за здравни науки в Ел Пасо, Тексас.[4] Въпреки титлата си той е единственият лекар по инфекциозни болести в болница „Томасън“. Удостоен е със званието „Гроувър Е. Мъри“, изтъкнат професор по медицина, в Медицинския факултет на Тексаския технологичен институт.[5]
През 1994 г., докато преподава в Ел Пасо, той публикува първата си книга „Моята собствена страна: Историята на един лекар“ за преживяванията си в Източен Тенеси.[1] В книгата той размишлява върху работата си с пациентите, за които се е грижил, и дава своите прозрения за личната си трансформация от „хомоневежество“, както сам го описва. Той също така размишлява върху теми за разселването, диаспората, реакциите към чужденците и многото хора и семейства, засегнати от епидемията от СПИН.[3] Книгата е една от петте, избрани за „Най-добра книга на годината“ от списание „Тайм“, а през 1998 г. книгата е екранизирана в едноименния телевизионен филм с участието на Навин Андрюс в ролята на Вергезе.[1]
Вторият му мемоар, „Тенисният партньор: История за приятелство и загуба“ от 1998 г., също е написан по време на престоя му в Ел Пасо.[1] Той разказва историята на неговия приятел и тенис партньор, лекар-ординатор, възстановяващ се от наркотична зависимост. Историята разглежда смъртта на приятеля му и изследва проблема и разпространението на злоупотребата с лекарства от лекари.[2] Тя също така очертава разпадането на първия му брак, неразделна част от повествованието както в „Моята собствена страна“, така и в „Тенисният партньор“. Книгата получава висока оценка от „Ню Йорк Таймс“ и е национален бестселър.[1]
През 2002 г. Вергезе става директор-основател на Центъра за медицински хуманитарни науки и етика в Центъра за здравни науки от системата на Тексаския университет в Сан Антонио.[2][6] През 2007 г. става редовен професор по теория и практика на медицината и асоцииран председател на катедра „Вътрешни болести“ на Медицинския факултет на Станфордския университет.[1][3] Той е болничен специалист в Медицинския център на Станфорд и е основател и директор на програмата „Присъствие“, която „застъпва човешкия опит в медицината“.[2][6]
През 2008 г. е издаден романът му „Да срежеш камъка“.[1] Той е семейна сага, развиваща се на два континента – Африка и Америка. Марион и Шива са близнаци, родени от тайната връзка на красива индийска монахиня и английски хирург, който работи в болницата в Адис Абеба. Майката умира, а баща им ги изоставя. По ирония на съдбата и двамата стават лекари, но любовта им към една и съща жена ги разделя.[3][6] Марион заминава за САЩ и работи в болница в Ню Йорк. Но идва момент, когато животът му става зависим от баща му и брат му.[2] Романът става бестселър и получава наградата на читателите.
През 2023 г. е издаден романът му „Заветът на водата“.[1] Вдъхновен е от житейската история на майката на автора, на която е посветена книгата, историята се развива между 1900 и 1970 г. в Керала. Тя проследява три поколения от семейство, в които един или повече хора от всяко поколение мистериозно са починали от удавяне.[2] Книгата става бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“ и е включена от вестника като една от 100-те забележителни книги за 2023 г.[3]
Негови есета и разкази са публикувани „Ню Йоркър“, „Ню Йорк Таймс“, „Спорт Илюстрейтид“, „Атлантик Монтли“, „Ескуайър“, „Стори“, „Гранта“, „Ню Йорк Таймс Мегъзин“, „Уол Стрийт Джърнъл“ и др.,[3] както и за много медицински списания.[2] Той е съводещ заедно с Ерик Топол на подкаста на „Медикеър“ – „Медицина и машина“.
През 2011 г. Вергезе е избран за член на Института по медицина. През 2014 г. получава 19-ата годишна награда „Хайнц“ в областта на изкуствата и хуманитарните науки.[6] През 2015 г. президентът Барак Обама му връчва Националния медал за хуманитарни науки.[3] През 2023 г. получава стипендия „Гугенхайм“. Удостоен е с шест почетни докторски степени.
Абрахам Вергезе живее със семейството си в Пало Алто, Калифорния.[4]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Cutting for Stone (2008)[1][2][3][4]
Да срежеш камъка, изд.: ИК „Ентусиаст“, София (2012), прев. Маргарита Терзиева - The Covenant of Water (2023)
Заветът на водата, изд.: ИК „Лабиринт“, София (2024), прев. Петя Петкова
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]Мемоари
[редактиране | редактиране на кода]Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 1998 My Own Country – тв филм, с Навин Андрюс
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
- 1 2 3 4 ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio
- 1 2 3 4 5 6 7 ((en)) Биография в официалния сайт
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Абрахам Вергезе
- Абрахам Вергезе в
Internet Movie Database - ((en)) „Човешкият шепот“, За Абрахам Вергезе в сайта на списание „Станфорд“
- „Заветът на водата“ – Абрахам Вергезе, в „Хрисиландия“
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Abraham Verghese в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
