Абревиатура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Абревиатурата (на латински: ab – „на“, brevis – „кратко“) или съкращението е дума, която се образува от началните букви или срички на сложни наименования и представлява по-кратка (съкратена) форма за записване и/или четене на сложно (и/или дълго за изписване) наименование. При абревиатурите краесловията на думите се съкращават и не се поставят точки. Съкращенията помагат за сбиване на текста и информацията на по-малко място.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

  • Абревиатура от букви – абревиатура, образувана от първите букви на думите. Например:

Абревиатурно буквени:

  1. СССР (ес ес ес ер) – Съюз на съветските социалистически републики
  2. МВР (ме ве ре)
  3. ЦРУ (це ре у)
  4. SPQR – Senatus populusque Romanus – Сенатът и Народът на Рим
  5. ДСО – Държавно Стопанско Обединение
  6. МОМН – Министерство на образованието, младежта и науката

Абревиатурно звукови или акроними:

  1. ЕСПУ – Единно Средно Политехническо Училище
  2. АЕЦ – Атомна Електрическа Централа
  3. БЕЛ – Български език и литература
  4. БАН
  • Абревиатура от срички – абревиатура, образувана от първите срички на думите. Например:
  1. комсомол – коммунистический союз молодёжи
  2. СЕЛКООП – Селска кооперация
  3. ИНТРАНСМАШ – Институт за Транспортни Машини
  • Сложни абревиатури – когато от две думи в словосъчетанието първата се съкрати до първата сричка, а втората дума, която бива пояснена от първата, остане цяла. Например:
  1. Спецкурс – специализиран курс
  2. Домсъвет – Домови съвет
  • Бекроними – акроним, използващ съществуваща дума. Например:
  1. ГЕРБ – Граждани за европейско развитие на България
  2. ГОРД – Гражданско обединение за реална демокрация
  3. SOS – Save Our Souls – бълг. Спасете душите ни
  • Рекурсивна абревиатура (рекурсивен акроним) – акроним, отнасящ се до самия себе си или думи използващи себе си в съкращението. Например:
  1. GNU – Gnu's Not Unix
  2. PHP – PHP Hypertext Preprocessor
  3. Wine – Wine Is Not an Emulator
  • Графично оформяне на съкращения
  1. заб. – забележка
  2. стр. – страница
  3. ул. – улица
  4. бул. – булевард
  5. пл. – площад
  6. вм. – вместо
  7. вж. – виж, вижте
  8. т.е. – тоест
  9. и т.н. – и така нататък
  10. д-р – доктор
  11. проф. – професор
  12. доц. – доцент
  13. о-в – остров
  14. г-н – господин
  15. г-жа – госпожа
  16. г-ца – госпожица
  17. м/у - между
  18. в/у - върху
  19. с/у или с-у – срещу

Абревиатурите се изговарят чрез изговаряне на латинските, българските или руските наименования на буквите (например КПСС – „ка пе ес ес“) или по друг начин озвучаване на съгласните (например НСРТ – „не се ре те“).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Речник на литературните термини, Издателство „Наука и изкуство“, 1969
  • „Граматика на съвременния български книжавен език“, т.2 – Марфология, С.1993, БАН

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) Acronym Finder – онлайн речник на абревиатури на английски (над 550,000 записа)
  • ((bg)) World acronyms – онлайн речници на абревиатури и съкращения на различни езици