Абритус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Абритус
Абритус – северна порта
Абритус – северна порта
Местоположение
Map of Razgrad.png
43.5211° с. ш. 26.5517° и. д.
Абритус
Местонахождение в Разград
Страна Флаг на България България
Област Област Разград
Археология
Вид римски град
Период II-IV век
Епоха Римска империя

Обект на БТС Opoznai-bg.gif 48. Археологически резерват „Абритус“
Абритус в Общомедия

Абритус (на латински: Abrittus, произнася се Абрѝтус) е антично римско селище (от II до IV век град) в Североизточна България. Останките на селището се намират в местността Хисарлъка на около 3 км край днешен Разград. То е сред Стоте национални туристически обекта.

История[редактиране | редактиране на кода]

Абритус възниква като тракийско селище. От I-ви век е римски военен лагер, който е преустроен в град през II-ри век. През периода II-ри IV-ти век достига своя най-голям културен и икономически разцвет. Според лингвистите етимологията на името Абритус е от латински произход и означава „стръмен“. Късноантичният град Абритус е построен върху развалините на тракийско селище. Още с появата си градът е пригоден за военен лагер. През IV в. Абритус е вече добре устроен късноантичен град, укрепен и водоснабден. През 586 г. е разрушен от аварите. През VII-VIII век възниква българско селище, което съществува до Х-ти век.

Археологически разкопки[редактиране | редактиране на кода]

Надгробна плоча
Римски танц, историческа възстановка, 27 юни 2015
Гладиатори в тренировка, историческа възстановка, 27 юни 2015
Северната стена, изглед от запад
Форумът на Абритус
Реставрация на сгради, Абритус

Системни археологически разкопки се правят от 1953 г. Градът е открит при разкопки през 1954 г. Абритус е изграден по типа на римските градове с прави улици, обществени сгради, построени в центъра около градски площад (форум). Водоснабден е чрез няколко глинени водопровода. Защитен е с крепостна стена. Разкрита е голяма жилищна сграда със стопански части, (ок. 3 000 кв. м.) която е разположена на главната улица с посока изток-запад. Помещенията и магазините (25 на брой) са около вътрешния двор, заграден с йонийска колонада. Такава колонада с дължина 41 м. се издига и върху тротоара пред магазините на южната страна. Открити са и части от крепостната стена, порти, 29 кули и др. Намерени са жертвеник с името Абритус, надписи, релефи, статуи, архитектурни детайли, оброчни плочи. Най-известни от откритите експонати са Златният Пегас и най-голямото късно антично съкровище от 835 златни римски монети от V-ти век. Монетите са отлично запазени, с ясни и четливи надписи и релефи. При Абритус е уреден музей.

Резерват Абритус[редактиране | редактиране на кода]

Днешният резерват е разположен на площ от 1 000 дка. Има паметници на римската, тракийската и средновековната българска култура. Най-забележителната част от резервата е античният град Абритус с площ от 150 дка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]