Абритус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Абритус
Абритус – северна порта
Абритус – северна порта
Местоположение
Map of Razgrad.png
43.5211° с. ш. 26.5517° и. д.
Абритус
Местонахождение в Разград
Страна  България
Област Област Разград
Археология
Вид римски град
Период IIIV век
Епоха Римска империя

Обект на БТС Opoznai-bg.gif 48
Абритус в Общомедия

Абрѝтус (на латински: Abrittus) е антично римско селище (от II до IV век град) в Североизточна България. Останките на селището се намират в местността Хисарлъка на около 2.5 км източно от центъра на днешен Разград. То е сред Стоте национални туристически обекта.

История[редактиране | редактиране на кода]

Абритус възниква като тракийско селище. От I век е римски военен лагер, който е преустроен в град през II век. През периода II-IV век достига своя най-голям културен и икономически разцвет. Според лингвистите етимологията на името Абритус е от латински произход и означава „стръмен“. Късноантичният град Абритус е построен върху развалините на тракийско селище. Още с появата си градът е пригоден за военен лагер. През IV век Абритус е вече добре устроен късноантичен град, укрепен и водоснабден. По това време градът е център на епархия, като към 458 година е известен негов епископ на име Марциан.[1] През 586 г. е разрушен от аварите. През VII-VIII век възниква българско селище, което съществува до Х век.

Археологически разкопки[редактиране | редактиране на кода]

Надгробна плоча
Римски танц, историческа възстановка, 27 юни 2015
Гладиатори в тренировка, историческа възстановка, 27 юни 2015
Северната стена, изглед от запад
Търговско-жилищна сграда в Абритус
Реставрация на сгради, Абритус

Първи стъпки в археологията тук прави Анание Явашов, който разкопава могила близо до Хисарлъшката крепост през 1869 г.[2] Крепостта е подробно описана от Карел Шкорпил през 1914 г., когато той посочва и нумизаматични и епиграфски паметници от Римската империя.[3]

Системни археологически разкопки се правят от 1953 г. В продължение на повече от двадесет археологически сезона (1953 – 1974) Теофил Иванов провежда първоначално спасителни, а след това редовни археологически разкопки в Хисарлъка край Разград, където през 1954 г. локализира познатия само от писмените паметници римски кастел, а по-късно и ранновизантийски град Абритус.[4] Изграден е по типа на римските градове с прави улици, обществени сгради, построени в центъра около градски площад (форум). Водоснабден е чрез няколко глинени водопровода. Разкрита е голяма жилищна сграда със стопански части, (ок. 3000 кв. м.) която е разположена на източно-западната главна улица. Помещенията и магазините (25 на брой) са около вътрешния двор, заграден с преизползвана йонийска колонада. Такава колонада с дължина 41 м се издига и върху тротоара пред магазините на южната фасада. Изцяло е разкрита крепостната стена, четирите порти, 29 кули и др. В града са открити останки от две християнски църкви. Едната е в западната част на крепостта и има трикорабна архитектура. Другата е разположена в най-високия източен край на крепостта и представлява еднокорабна базилика, оградена от голям брой стопански постройки.[1] Намерени са жертвеник с името Абритус, надписи, релефи, статуи, архитектурни детайли, оброчни плочи. Най-известнитте находки от района на Абритус са Златния Пегас и най-голямото късноантично съкровище от 835 златни римски монети от V век. Монетите са отлично запазени, с ясни и четливи надписи и релефи. При Абритус е уреден музей.

Резерват Абритус[редактиране | редактиране на кода]

Днешният резерват е разположен на площ от 1000 дка. Има паметници на римската, тракийската и средновековната българска култура. Най-забележителната част от резервата е античният град Абритус с площ от 150 дка.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Книгопис[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 106 – 107.
  2. Ан.Ив. Явашов / Разград – неговото археологическо и историческо минало, Част I // Изд. Читалище „Развитие“/ Разград, 1930 г.
  3. Шкорпил, К. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914 г., стр. 38
  4. Теофил Иванов, „Абритус – римски кастел и ранновизантийски град в Долна Мизия“, том 1, София: издателство на Българска академия на науките, 1980


     Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Древен Рим“         Портал „Древен Рим          Портал „История на България“         Портал „История на България