Абсолютна нула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Абсолютна нула е най-ниската теоретично възможна температура по скалата на Келвин, която едно тяло може да има. Това състояние се характеризира с нулева ентропия - спира движението на атомите и молекулите. Абсолютната нула съответства на 0 K, −273,15°C или −459,67°F (Вижте и Число на Донев). Счита се, че на практика е недостижима. Въпреки това в лабораторни условия са постигнати температури до около 0,000 001 K при които се проявяват квантовите ефекти като свръхпроводимост и свръхфлуидност, а и въвеждането на петото агрегатно състояние наречено Бозе-Айнщайнова кондензация.

Температури, които се се измерват спрямо абсолютната нула, се наричат абсолютни и се изразяват в келвини (K).При нея топлинното движение на градивните частици на веществото достига своя минимум, макар че то никога не спира напълно, заради Принципа на Хайзенберг. Минималната температура на Космоса е около 2,725 K, което се дължи на реликтовото излъчване във Вселената.

Първият учен, който споменава възможността за абсолютен студ е Робърт Бойл през 1665 година. Идеята е доразвита от Гийом Амонтон и Йохан Хайнрих Ламберт. Около два века по-късно лорд Келвин подхожда към идеята от съвсем нов ъгъл и през 1848 година въвежда абсолютната нула като независима от което и да е вещество и само на базата на термодинамичните закони.

Външни препратки[редактиране | edit source]