Абхазки език

Абхазки език аҧсуа бызшәа
Страна	Абхазия, Русия и др.
Регион	Кавказ
Говорещи	около 200 000
Писменост	кирилица
Систематизация по Етнолог
Кавказки Севернокавказки Абхазо-адигейски Абхазо-абазински Абхазки
Официално положение
Официален в	Абхазия
Малцинствен в	Грузия
Кодове
ISO 639-1	ab
ISO 639-2	abk
ISO 639-3	abk
Уикипедия на Абхазки език
Абхазки език в Общомедия

Абхазкият език (на абхазки: аҧсуа бызшәа, аҧсшәа) е кавказки език, говорен от народа абхазци, които живеят предимно в Грузия, Абхазия, Русия, Турция, но има малки групи от изселници в някои държави от Близкия изток (Сирия, Йордания). Най-близък до абхазкия език е абазинския език.

Диалекти

Абхазкият език има три основни диалекта:

• абжуйски: разпространен в Кавказ
• бзипски: разпространен в Кавказ и Турция
• садзки: разпространен в Турция

Фонетика

Като повечето кавказки езици абхазкият език има голям брой съгласни звукове (над 50) и само 2 гласни звука (/а/, /ы/).

Писменост

Използва се разширен вариант на кирилицата, в който има много двубуквени съчетания: буква + /ь/ означава смекчаване, а буква + /ә/ – лабиализация.

Латинската азбука, употребявана между 1928 и 1938 година и кирилските ѝ съответствия.

Съвременната абхазка кирилска азбука

Буква	Транскрипция	IPA-стойност
А а	a	/a/; /aː/ (< */ʕa, aʕ/)
Б б	b	/b/
В в	v	/v/
Г г	g	/ɡ/
Гь гь	g'	/ɡʲ/
Гә гә	g°	/ɡʷ/
Ҕ ҕ	ġ	/ɣ ~ ʁ/
Ҕь ҕь	ġ'	/ɣʲ ~ ʁʲ/
Ҕә ҕә	ġ°	/ɣʷ ~ ʁʷ/
Д д	d	/d/
Дә дә	d°	/dʷ/ [d͡b]
Е е	e	/ɛ/
Ж ж	ž	/ʐ/
Жь жь	ž'	/ʒ/
Жә жә	ž°	/ʒʷ/
З з	z	/z/
(Ҙ ҙ)		/ʑ/
Ӡ ӡ	ʒ	/d͡z/
Ӡә ӡә	ʒ°	/d͡ʑʷ/
(Ӡ’ ӡ’)		/d͡ʑ/
И и	i	/j, jɨ, ɨj/ [j, jə, iː]
К к	k	/kʼ/
Кь кь	k'	/kʼʲ/
Кә кә	k°	/kʼʷ/
Қ қ	k̢	/kʰ/
Қь қь	k̢'	/kʲʰ/
Қә қә	k̢°	/kʷʰ/
Ҟ ҟ	k̄	/qʼ/
Ҟь ҟь	k̄'	/qʼʲ/
Ҟә ҟә	k̄°	/qʼʷ/
Л л	l	/l/
М м	m	/m/
Н н	n	/n/
О о	o	/wa, aw/ [o]
П п	p	/pʼ/
Ҧ ҧ	ṗ	/pʰ/
Р р	r	/r/
С с	s	/s/
(Ҫ ҫ)		/ɕ/
Т т	t	/tʼ/
Тә тә	t°	/tʼʷ/ [tʼ͡pʼ]
Ҭ ҭ	t̢	/tʰ/
Ҭә ҭә	t̢°	/tʷʰ/ [t͡pʰ]
У у	u	/w, wɨ, ɨw/ [w, wə, uː]
Ф ф	f	/f/
Х х	x	/x ~ χ/
Хь хь	x'	/xʲ ~ χʲ/
Хә хә	x°	/xʷ ~ χʷ/
(Х’ х’)		/χ ~ χˁ/
Ҳ ҳ	x̢	/ħ/
Ҳә ҳә	x̢°	/ħʷ/
Ц ц	c	/t͡sʰ/
Цә цә	c°	/t͡ɕʷʰ/
(Ц’ ц’)		/t͡ɕʰ/
Ҵ ҵ	c̄	/t͡sʼ/
Ҵә ҵә	c̄°	/t͡ɕʼʷ/
(Ҵ’ ҵ’)		/t͡ɕʼ/
Ч ч	č	/t͡ʃʰ/
Ҷ ҷ	č̢	/t͡ʃʼ/
Ҽ ҽ	ċ	/t͡ʂʰ/
Ҿ ҿ	ċ̨	/t͡ʂʼ/
Ш ш	š	/ʂ/
Шь шь	š'	/ʃ/
Шә шә	š°	/ʃʷ/
Ы ы	y	/ɨ/
Ҩ ҩ	o̩	/ɥ ~ ɥˁ/ (< */ʕʷ/)
Џ џ	ǰ	/d͡ʐ/
Џь џь	ǰ'	/d͡ʒ/

Граматични особености

Смята се за аглутинативен език. Именната система има само 2 падежа (пряк и косвен), докато глаголната система е полисинтетична.

История и състояние на езика

Най-ранните текстове на абхазки език са записани през 17 век от пътешественика Евлия Челеби. По времето на Сталин използването на езика е забранено.

През 2007 година властите в Абхазия приемат закон, с който езикът става единствен официален в Абхазия от 2010 година. Това обаче не се приема от голяма част от населението, която има друг роден език. Преподаването на абхазки език е затруднено допълнително от липсата на квалифицирани учители в Абхазия.

Допълнителна литература

• Chirikba, V. A. (1996) 'A Dictionary of Common Abkhaz'. Leiden.
• Chirikba, V. A. (2003) 'Abkhaz'. – Languages of the World/Materials 119. Muenchen: Lincom Europa.
• Hewitt, B. George (1979) 'Abkhaz: A descriptive Grammar'. Amsterdam: North Holland.
• Hewitt, B. George (1989) Abkhaz. In John Greppin (ed.), The Indigenous Languages of the Caucasus Vol. 2. Caravan Books, New York. 39 – 88.
• Vaux, Bert and Zihni Psiypa (1997) The Cwyzhy Dialect of Abkhaz. Harvard Working Papers in Linguistics 6, Susumu Kuno, Bert Vaux, and Steve Peter, eds. Cambridge, MA: Harvard University Linguistics Department.