Авантюрин
 |
| Авантюрин | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Категория | оксиди |
| Формула | SiO2 |
| Характеристики | |
| Цвят | зелен, кремав, розов, червено-кафяв, жълто-кафяв |
| Цепителност | няма |
| Лом | мидест |
| Твърдост по Моос | 6,5 – 7 |
| Блясък | полупрозрачен със стъклен блясък. |
| Цвят на чертата | - |
| Плътност | 2 – 2,6 g/cm3 |
| Ултравиолетова флуоресценция | - |
| Авантюрин в Общомедия | |
Авантюринът представлява дребно до фино зърнеста скала (кварцит), изградена основно от кварц с включения от люспести минерали (слюда, гьотит, илменит или хематит). Името му от итал. per avventura – по случайност.[1] Среща се в най-различни цветове – зелен, кремав, розов, червено-кафяв, жълто-кафяв. Полупрозрачен е и има стъклен блясък.[2][3] Твърдостта на авантюрина е 6,5 – 7 по скалата на Моос. Цепителност – липсва, лом – мидест, плътността му е 2 – 2,6 g/cm3. Множеството му включения блестят като малки искрици, което го прави популярен камък в ювелирната индустрия. При раздвижване на камъка се наблюдава явлението „авантюрисценция“ – искрящи проблясъци от отражението на светлината по плоскостите на люспестите включения.
В древността се е смятало, че този камък може да лекува алергии и сърдечни заболявания. Източните народи вярвали, че авантюринът лекува зрението. Самото име на камъка подсказва, че е свързан с любовта. Древните вярвали, че който притежава този камък, ще изпита истинската любов и ще предпази двамата влюбени от нещастия.
Находища на авантюрин има в Китай, САЩ, Австрия, Австралия, Бразилия, Норвегия, Чили, Индия и др. В различните страни камъкът е наричан по различен начин. Например в Русия е бил известен като „златна искра“. Други наименования на този камък са индийски жад, фуксит и др. Розовата разновидност на авантюрина се нарича белоречит.
С наименованието авантюрин понякога се обозначава и разновидност на фелдшпатите – така нареченият „слънчев камък“.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 5.
- ↑ авантюрин // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 26 април 2024.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. авантюрин // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 21.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- авантюрин // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 26 април 2024.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
