Август Бурнонвил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Август Бурнонвил
August Bournonville
датски балетмайстор, хореограф и педагог

Роден
Починал
30 ноември 1879 г. (74 г.)
Националност Флаг на Дания Дания
Професия Датски кралски балет
Семейство
Баща Антоан Бурнонвил
Майка Луиза Сундберг
Съпруга Хелена Фредрика Хакансон
Август Бурнонвил в Общомедия

Август Бурнонвил (на датски: August Bournonville; 21 август 1805 – 30 ноември 1879) е датски балетмайстор, хореограф и педагог; създател на хореографски стил и педагогическа система, носещи неговото име. Най-известният му балет е „Силфида“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Копенхаген в семейството на френския балетмайстор Антоан Бурнонвил и шведската балерина Луиза Сундберг. Учи в Датското кралско балетно училище при баща си, после в Париж при Огюст Вестрис и Пиер Гардел.[1][2] Почти целия си професионален живот прекарва в Датския кралски балет като балетмайстор и педагог.

Бурнонвил е директор и на Шведската кралска опера в Стокхолм между 1861 и 1864 г. и поставя свои творби във Виена през 1855 – 1856 г. [1].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Бурнонвил е автор на над 50 балетни постановки, около 15 от които са част от репертоара на Датския кралски балет днес.[2] Най-известната му творба е „Силфида“ по музика на Херман Льовенскьолд (премиера 29 ноември 1836 г.).

Творчеството му запазва връзката с традиционното представяне на танца, като избягва емоционалните крайности на романтизма. Бурнонвил придава на датския балет национален характер, използвайки не само танцовия фолкор на Дания, но и националния темперамент и дух.[3] В хореографията намират място и характерни танци на други народи – повечто му творби са вдъхновени от пътуванията му в чужбина. В „Консерваторията“ е включен балетен ексерсиз от началото на 19. век.[1]

Персонажите му са емоционално балансирани и специално внимание е отделено на пластичността на движенията и най-вече на стъпките. Хореографията му се характеризира с егалитарност, с равностойни мъжки и женски партии, за разлика от тогавашната тенденция да се дава предимство на балерините.

Най-известни творби:

  • Силфида“ – романтичен балет в три действия, муз. Херман Льовенскьолд, 1836 г.;
  • „Неапол или Рибарят и неговата невеста“ – балет в три действия, муз. Холгер Паули, Едвард Хелстед, Нилс Гаде, 1842;
  • „Консерваторията или Сватба по обява“ – водевилен балет в две действия, муз. Холгер Паули, 1849 г.;
  • „Коледа в Брюж“ – романтичен балет в три действия, муз. Холгер Паули, 1851 г.;
  • „Сватбено пътешествие в Хардангере“ – балет в две действия, муз. Холгер Паули, 1853 г.;
  • „Народна приказка“ – балет в три действия, муз. Йохан Хартман и Нилс Гаде, 1854 г.;
  • „Валкирия“ – балет в четири действия, муз. Йохан Хартман, 1861 г.

Стил „Бурнонвил“[редактиране | редактиране на кода]

Танцовият стил на Бурнонвил изисква натурално (естествено) сценично поведение, особено в мизансцените и пантомимата, за разлика от руската школа, чиито пози са по-отчетливи и движенията по-резки. В основата е търсенето на ефекта на непрекъснатата линия, като краката правят малки бързи стъпки, а ръцете се движат бавно. Позициите на ръцете са по-ниски от общоприетите. [3]

Хореографските текстове на Бурнонвил са нотирани от неговия ученик Ханс Бек и превърнати в шест екзерсиса – по един за всеки ден от седмицата. Така те са уени и практикувани от танцьорите в Датския кралски балет поколения наред. Днес един ден в седмицата е отделен на тези ексерсизи.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]