Август Шлайхер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Август Шлайхер
немски езиковед
Август Шлайхер 
Роден: 19 февруари 1821
Майнинген, Германия
Починал: 6 декември 1868
Йена, Германия

Август Шлайхер (на немски.: August Schleicher) е немски езиковед, лингвист поддържащ т.нар. естественонаучен възглед за езика. Големият му труд, Компендиум на компаративната граматика на индоевропейските езици, е опит да се реконструира праиндоевропейският език.

Август Шлайхер е роден в Майнинген, като започва кариерата си изучавайки теология и Индоевропейски, особено славянски езици. Повлиян от Хегел, той измисля теорията, че езикът е организъм с периоди на развитие, зрялост, упадък. През 1850 Шлайхер завършва монография, систематично описваща езиците в Европа, наречена "Езиците в Европа през погледа на една систематична перспектива". Той явно представя езика като предимно естествен организъм, който може съвсем обичайно да бъде описан чрез термините на биологията - ген, видове и т. н. Дори твърдял, че вярва в естествените възход и съревнование на езиците още преди да е чел Дарвин. Изобретява система на езиците, която представлявала ботаническа таксономия, трасираща групите отделни езици и организирайки ги в генеалогично дърво. Неговият модел, Теория на семейното дърво, е бил от основно значение за развитието на изучаването на европейските езици. С цел да представи как индоевропейския би могъл да изглежда, съставил кратка история, наречена Шлайхерова приказка, за да илюстрира едновременно думите и познатата култура. Така че Шлайхер е признат за това, че първи е показал езиковото развитие чрез дървовидна структура.

Външни препратки[редактиране | edit source]