Август фон Розентал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Август фон Розентал
руски дворянин, медик, юрист, енциклопедист и анархо-революционер
Роден: 1828 г.
Починал: 1888 г. (60 г.)

Барон Август фон Розентал е руски дворянин от полски произход с чешки корени, който е завладян от идеите на „свободната мисъл“. През лятото на 1855 година той освобождава своите крепостни селяни, след смъртта на цар Николай I и в края на Кримската война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Барон Август фон Розентал е роден около 1828 г. в Русия, Киевска губерния и е починал приблизително 1888 г. в град Враня в България при тифусна епидемия на своя лекарски пост. Той произхожда от чешкия пански род Лъвовете от Розентал (Rožmitál или Rosental), който освобождава от зависимост и дава права на бюргерите си още в 16 век. Родът емигрира в Полша след победата на император Фердинанд II в битката при Бела планина през 1620 година.

Ранни сведения за Август Розентал могат да се намерят в стиховете на Николай Добролюбов „К Розенталю“. През 1855 года, след като завършва Киевския университет, където е и член на „Кирило-Методиево дружество“, той дава свобода на своите крепостни селяни. Той прави прокламация в която заявява, че свободата на селячеството не е работа на царя и на централната власт, а може да се даде и индивидуално от полската шляхта. За тази си дейност той е бил наказан с изпращане в Сибир. Какво се случва двайсет години след изпращането му в Сибир и неговото освобождение, информация за това може да се намери в съвременния печат на Сърбия, където той се появява като лекар кинезитерапевт, учил в Пекин, но без лекарски диплом. Спрямо него е било повдигнато обвинително дело в Кралство Сърбия, на 23 август 1882, за практикуване на лекарска практика без разрешение и с последвало наказание от 100 гулдена и иск за екстрадиране от страната. Пред съда той се защитава, че правата за практиката са му отнети още в Киев и преди да бъде изпратен в Сибир и че той не е мошеник и евреин, а поляк и католик и в допълнение руски благородник.

След като негови последователи заплащат глобата, Август Розентал заедно със съпругата си и шестте си деца, три момчета и три момичета се мести в новоосвободеното Княжество България. Розентал е поклонник на „свободната мисъл“ и там той е като един от основателите на анархизма в страната, заедно със Спиро Гулабчев, последовател и на сиромахомилството. Покрай приятелството му с д-р Николай Судзиловски, който е руски анархист и е близък другар на Ботев, още от Одеската гимназия, той прави опит да се свърже в България и с останалите живи Ботеви съратници. Те след Освобождението на България заедно с д-р Август фон Розентал и Спиро Гулабчев поставят началото на организираното анархистическо движение. След кратко спречкване с тогавашния министър-председател Стамболов, Август Розентал е изселен от София в град Враня където намира и смъртта си при борба с разразилата се там тифусна епидемия.

Единият от синовете му Август Розентал е български художник и поет, а другият – Юлий Розентал е поет и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]