Аведис Ахаронян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аведис Ахаронян
Ավետիս Ահարոնյան
арменски общественик
Avetis Aharonian.jpg
Роден
Починал
Погребан Пер Лашез

Религия Арменска апостолическа църква
Образование Лозански университет
Аведис Ахаронян в Общомедия

Аведис Ахаронян (на арменски: Ավետիս Ահարոնյան, изписвано до 1920 година: Աւետիս Ահարոնեան) е арменски политик, писател, общественик и революционер, деец на Арменското национално движение.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аветис Ахаронян е роден през 1866 година в Ъгдър, Ереванска губерния, тогава част от Руската империя. Началното си образование получава от майка си Зардар, след което няколко години преподава в училище. По-късно следва история и фолософия в университета в Лозана. Там се среща с редактора на вестник „Дрошак“ („Трошаг“, Знаме) Кристапор Микаелян и започва да пише статии в него. След като завършва през 1901 година записва литература в Сорбоната.

През 1902 година се завръща в Кавказ и става ръководител на Нарсисианското училище и главен редактор на вестник „Моурж“ (Чук). През 1909 година е арестуван от Руската царска власт и е затворен в Метаки, където сериозно заболява. След като дарява 20 000 рубли е освободен и бяга в Европа.

Завръща се в Кавказ през 1917 година и става председател на Арменския национален съвет, който обявява независимостта на Демократическа република Армения на 27 май 1918 година, след което в Батуми подписва договор с Османската империя. През 1919 година заедно с Богос Нубар е ръководител на арменската делегация на Парижката мирна конференция. През 1920 година подписва Севърския договор, който формулира съвместната идея за бъдещето на Армения от американския президент Удроу Уилсън и арменската диаспора, известна като „Уилсънова Армения“.

Аведис Ахаронян умира на 20 март 1948 година в Марсилия, Франция[1]. Поддържа големи приятелства с българи от Македония и близки контакти с много техни революционери. Хоронян е автор на книгите „Долината на сълзите“, „Революционерката“ и други.[2] Вестниците „Илинден“, „Пирин“, „Македония“, „Свобода или смърт“ и списанието „Илюстрация Илинден“ редовно публикуват негови разкази и откъси от книгите му[3].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Победените“
  • „Долината на сълзите“
  • „За Отечеството“
  • „Копнежи за родината“
  • „Моята книга“
  • „Революционерката“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. N.A. Արդի հայական գրականութիւն Բ հատոր, (Модерна арменска литература, Том II), 2004, стр. 245–246
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 263.
  3. Илюстрация Илинден, 1929-1930, бр.23, стр.3-8
     Портал „Македония“         Портал „Македония