Аведис Ахаронян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аведис Ахаронян
арменски общественик
Роден: 1866
Ъгдър, днес Турция
Починал: 20 март 1948
Марсилия, Франция

Аведис Ахаронян (на Арменски: Ավետիս Ահարոնյան,изписвано до 1920 година: Աւետիս Ահարոնեան) е арменски политик, писател, общественик и революционер, деец на Арменското национално движение.

Биография[редактиране | edit source]

Аветис Ахаронян е роден през 1866 година в Ъгдър, Ереванска губерния, тогава част от Руската империя. Началното си образование получава от майка си Зардар, след което няколко години преподава в училище. По-късно следва история и фолософия в университета в Лозана. Там се среща с редактора на вестник „Дрошак“ („Трошаг“, Знаме) Кристапор Микаелян и започва да пише статии в него. След като завършва през 1901 година записва литература в Сорбоната.

През 1902 година се завръща в Кавказ и става ръководител на Нарсисианското училище и главен редактор на вестник „Моурж“ (Чук). През 1909 година е арестуван от Руската царска власт и е затворен в Метаки, където сериозно заболява. След като дарява 20 000 рубли е освободен и бяга в Европа.

Завръща се в Кавказ през 1917 година и става председател на Арменския национален съвет, който обявява независимостта на Демократическа република Армения на 27 май 1918 година, след което в Батуми подписва договор с Османската империя. През 1919 година заедно с Богос Нубар е ръководител на арменската делегация на Парижката мирна конференция. През 1920 година подписва Севърския договор, който формулира съвместната идея за бъдещето на Армения от американския президент Удроу Уилсън и арменската диаспора, известна като „Уилсънова Армения“.

Аведис Ахаронян умира на 20 март 1948 година в Марсилия, Франция[1]. Поддържа големи приятелства с българи от Македония и близки контакти с много техни революционери. Хоронян е автор на книгите „Долината на сълзите“, „Революционерката“ и други.[2] Вестниците „Илинден“, „Пирин“, „Македония“, „Свобода или смърт“ и списанието „Илюстрация Илинден“ редовно публикуват негови разкази и откъси от книгите му[3].

Библиография[редактиране | edit source]

  • Победените
  • Долината на сълзите
  • За Отечеството
  • Копнежи за родината
  • Моята книга
  • Революционерката

Бележки[редактиране | edit source]

  1. N.A. Արդի հայական գրականութիւն Բ հատոր, (Модерна арменска литература, Том II), 2004, стр. 245–246
  2. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 263.
  3. Илюстрация Илинден, 1929-1930, бр.23, стр.3-8
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.