Аверкий (Авдела)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Аверкие (Авдела))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аверкий
Averchie
румънски просветен деец

Роден
Починал
Гризано, Османска империя

Религия Православие

Аверкий (на румънски: Părintele Averchie) е арумънски калугер, един от първите дейци на румънската пропаганда сред арумъните и мъгленорумъните.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1806 година със светското име Атанасие Ячиу Буда (Atanasie Iaciu Buda)[1] във влашкото пиндско село Авдела, което тогава е в Османската империя, днес в Гърция, в семейството на Яни Ячиу Буда и Анастасия Буда. Баща му по времето на Али паша Янински е кмет на Авдела. Учи в началното училище в родното си село. Когато е на 14 години, умират и двамата му родители и той заминава за Света гора, където се замонашва под името Аверкий. Става архимандрит, ръководи монашеската общност на атонския манастир „Свети Павел“, игумен е на Ивирон, представител на румънските манастири в Солун и Цариград. Три пъти посещава Божи гроб. На Атон е известен като Аверкиос Влахос (Αβέρκιος Βλάχος), заради арумънския си произход.

Аверкий с учениците си, „Македонорумънски албум“, 1880

През 1849 – 1850 година Кристиан Теи, един от участниците в революцията във Влашко от 1848 г., избягал на Хиос, предприема пътуване до Света гора, където се среща с Аверкие. След съединението на Влашко и Молдова Цариградската патриаршия го изпраща в обединеното княжество, за да предотврати секуларизацията на манастирите. През 1862 г. на военен парад в Котрочени възкликва „И аз съм арумънин“. Монасите от Ивирон настояват за отстраняването му. След завръщането му е обвинен в измяна. Напуска Света гора и през Авдела и Търново се установява в Румъния.

Участва в създаването на македонорумъското училище в Букурещ, създадено за арумъни от Балканите. В 1865 година създава училище с интернат в манастира „Свети Апостоли“ в Букурещ. За периода на съществуването на училището до 1871 г. в него учат 40 деца. В 1871 година учениците от Пинд са прехвърлени в лицеите „Свети Сава“ и „Матей Бесараб“.[2] След затварянето на училището отива в манастира „Раду Вода“ в Букурещ. След 1875 година се оттегля в Тесалия, където умира в манасира „Свети Димитър“ в Гризано.[3][4][5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • I. I. Velicu – Institutul de la Sfinţii Apostoli şi inceputul mişcãrii de redeşteptare a românilor macedonenii. În: „Revista Istorica românã”, nr. 11-12, Bucuresti, 1941-1942;
  • Max Demeter Peyfuss – Chestiunea Aromâneascã, Bucureşti, 1994;
  • Hristu Candroveanu – Şcoala de la Sfinţii Apostoli. În: „Dimândarea”, an. 3, nr. 2 (10), Bucureşti, 1996;
  • Valeriu Papahagi – Din începuturile culturale ale aromânilor (6). În: „Deşteptarea”, an. 7, nr. 12, Bucureşti 1996.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Румъния“         Портал „Румъния