Аверкий Петрович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аверкий Петрович
български духовник
Роден
около 1815 г.
Починал
януари 1878

Религия Православие

Аверкий Петрович (светско име Аврам Петров Бъзайтов) е български духовник, Врачански митрополит през 1873 – 1874 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аверкий Петрович (светско име-Аврам Петров Бъзайтов) е роден в Сопот около 1815 г., завършва най-напред килийното училище при сопотския мъжки манастир „Св. Спас“ („Възнесение Христово“). Учителства в Габрово (1839 – 1845), в Сопот (1848 – 1850, 1857), Видин (1857). През 1845 – 1848 година учи в Белградската духовна семинария, където на 15 май 1846 година приема монашество, като дякон, а през 1860 година е в Духовната академия в Киев, която завършва в 1862 година.

През 1862 – 1864 година Аверкий Петрович слуша лекции в различни европейски университети, в това число и във философския факултет на университета в Дрезден. Известно време през 1870 година е преподавател по български език и история в Пансиона за благородни девици на графиня Левашова в Киев. До избирането му за Врачански митрополит преподава в Белградската духовна семинария и духовните училища в Зайчар, Неготин и Крагуевац.

На 26 февруари 1873 г. Аверкий Петрович е ръкоположен за митрополит на Враца и е отстранен 1874 г. след конфликт с врачанските общинари. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от екзархийската каса.[1] До смъртта си е предстоятел на църквата „Свети Стефан“ в Цариград където е и погребан.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

По времето, когато учи в Белград, Аверкий Петрович превежда от сръбски сам или в съавторство няколко книги с духовно съдържание:

  • „Разговори за сърдечно и душевно образование / Соч. на сръбски от Гавриила Поповича, архимандрита, а преведени на български от Аверкиа Петровича Д., сопотненца“. Белград, 1847
  • „Цвет милости или завещание чадолюбиваго отца [от П. Стоишича] / Преведе ся от Аверкия Петровича Диакона“. Белград, 1848
  • „Църковна история с най-нужни случаи в святата църква... / Преведе от греческий на славяноболгарский язык от Аверкия Петровича и Григорий Гога, дякони“. Белград, 1855.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870 – 1879“. София, 1989, стр.170.