Аверкий Петрович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аверкий Петрович
български духовник
Роден
около 1815 г.
Починал
януари 1878

Аверкий Петрович (светско име Аврам Петров Бъзайтов) е български духовник, Врачански митрополит през 1873 – 1874 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аверкий Петрович (светско име-Аврам Петров Бъзайтов) е роден в Сопот около 1815 г., завършва най-напред килийното училище при сопотския мъжки манастир „Св. Спас“ („Възнесение Христово“). Учителства в Габрово (1839 – 1845), в Сопот (1848 – 1850, 1857), Видин (1857). През 1845 – 1848 година учи в Белградската духовна семинария, където на 15 май 1846 година приема монашество, като дякон, а през 1860 година е в Духовната академия в Киев, която завършва в 1862 година.

През 1862 – 1864 година Аверкий Петрович слуша лекции в различни европейски университети, в това число и във философския факултет на университета в Дрезден. Известно време през 1870 година е преподавател по български език и история в Пансиона за благородни девици на графиня Левашова в Киев. До избирането му за Врачански митрополит преподава в Белградската духовна семинария и духовните училища в Зайчар, Неготин и Крагуевац.

На 26 февруари 1873 г. Аверкий Петрович е ръкоположен за митрополит на Враца и е отстранен 1874 г. след конфликт с врачанските общинари. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от екзархийската каса.[1] До смъртта си е предстоятел на църквата „Свети Стефан“ в Цариград където е и погребан.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

По времето, когато учи в Белград, Аверкий Петрович превежда от сръбски сам или в съавторство няколко книги с духовно съдържание:

  • „Разговори за сърдечно и душевно образование / Соч. на сръбски от Гавриила Поповича, архимандрита, а преведени на български от Аверкиа Петровича Д., сопотненца“. Белград, 1847
  • „Цвет милости или завещание чадолюбиваго отца [от П. Стоишича] / Преведе ся от Аверкия Петровича Диакона“. Белград, 1848
  • „Църковна история с най-нужни случаи в святата църква... / Преведе от греческий на славяноболгарский язык от Аверкия Петровича и Григорий Гога, дякони“. Белград, 1855.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маркова, Зина. „Българската екзархия 1870 – 1879“. София, 1989, стр.170.