Авицена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Авицена
персийски учен
Авицена 
Роден: 980
Хармайтен, дн. Узбекистан
Починал: 1037
Хамадан, Иран

Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина (на персийски: ابو علی الحسين بن عبد الله بن سينا; в Европа — Авицена) (ок. 9801037) е персийски лекар, философ, учен, поет и музикант, естествоизпитател. От 1012 г. работи в Иран. Критически преработва и систематизира тогавашните знания. Той е автор на 450 книги върху широк кръг от теми, най-вече философия и медицина. Смятан е от мнозина за баща на съвременната медицина. Най-известните му произведения са Книга на лечението и Канон на медицината.

Пише на персийски (таджикски) и арабски език. Последовател е на Аристотел и на неоплатонизма. Съчинението му „Канон на медицината“ (5 части, преведено на латински език през 12 век) в продължение на няколко века е основно ръководство на лекарите в Близкия изток и в Европа.

Биография[редактиране | edit source]

Произход и образование[редактиране | edit source]

Авицена е роден в село Афшена (Afshena) в района на град Бухара (Bokhara). Майка му е местна (таджик), а баща му е персиец от Балх, работещ като бирник в съседния град Хармаитин (Harmaitin) за Нух II ибн Мансур, саманидския емир на Бухара. След раждането на по-малкия брат на Авицена семейството се премества в Бухара, тогава един от най-важните мюсюлмански градове в света, прочут с културата си, предшестваща завладяването му от сарацините. С Авицена се заема частен учител и на десет той вече удивлява съседите си като рецитира наизуст целия Коран и много друга арабска поезия. Научава аритметика от продавач на зеленчуци, а с по-висши науки започва да се занимава под ръководството на един от амбулантните учени, които печелят препитанието си с лекуване болни и образоване на младежи. При него Авицена чете Исагогика от Порфирий и първите теореми на Евклид. Ученикът скоро установява, че учителят му е шарлатанин и се захваща сам, с помощта на писмени коментари, да овладява логиката, геометрията и Алмагест (Almagest). Преди да навърши шестнадесет години той не само познава медицинската теория, но чрез безвъзмездна работа с пациенти, по собствените му думи, открива нови методи за лечение. През следващата година и половина той изучава по-висшата философия, с която среща сериозни трудности. Когато се сблъсква с непреодолими проблеми, той оставя книгите, извършва ритуално измиване и се отправя към джамията, за да продължи с молитва докато получи просветление. Учи до късно през нощта, като от време на време стимулира сетивата си с чаша вино, а философските проблеми го преследват и му разкриват решенията си дори насън. Говори се, че Авицена прочита четиридесет пъти Метафизика на Аристотел, докато всяка дума е запечатана в паметта му, но значението му е безнадеждно неясно, докато един ден не намира осветление в кратък коментар от Фараби (Farabi), закупен за дребна сума от улична сергия. Радостта му от това съвсем неочаквано откритие е така голяма, че той благодари на Бог и раздава милостиня на бедните. Така до края на седемнадесетата си година той завършва образованието си и започва да търси пазар за своите умения.

Разцвет[редактиране | edit source]

Първото му назначение е като личен лекар на емира, който му дължи възстановяването си от опасно заболяване (997 г.). Основната награда на Авицена за тази услуга е достъп до придворната библиотека на саманидите, прочути покровители на науката и учените. Когато наскоро след това библиотеката е унищожен от пожар, враговете на Авицена го обвиняват, че той я е запалил, за да може завинаги да скрие източниците на знанията си. Същевременно той подпомага баща си в неговата финансовата работа, като намира време да напише и някои от ранните си творби.

На двадесет и две години Авицена губи баща си. Династията на саманидите престава да съществува през декември 1004 г. Авицена изглежда отхвърля предложението на Махмуд Газневид (Ghaznevid) и се отправя на запад към Урженш (Urjensh) в днешна Кива, където везирът, считан за покровител на учените, му отпуска малка месечна стипендия. Заплащането обаче е малко и Авицена се скита от място на място през областите Нишапур и Мерв до границата на Хоросан в търсене на реализация за талантите си. Шамс ал-Маали Кабус (Shams al-Ma'ali Qabus), щедрият владетел на Дайлам (Dailam), самият той поет и учен, при когото Авицена очаква да намери убежище, приблизително по това време (1012 г.) е доведен до гладна смърт при бунт на собствените му войници. Самият Авицена през този сезон е повален от тежка болест. Накрая, в Йоржан (Jorjan) близо до Каспийско море, той намира приятел, който му купува жилище близо до дома си, където Авицена преподава логика и астрономия. За този покровител са написани няколко от неговите трактати. Началото на неговия Канон на медицината също датира от престоя му в Хиркания (Hyrcania).

Впоследствие той се установява в Рай, в близост до днешния Техеран, където Мажд Аддаула (Majd Addaula) синът на последния емир е номинален владетел под регентството на майка си. Вероятно в Рай са написани около тридесет от кратките творби на Авицена. Постоянните сблъсъци, които бушуват между регента и втория ѝ син Шамс Аддаула (Shams Addaula), убеждават учения да напусне Рай и след кратко пребиваване в Казуин (Kazwin), той се мести на юг в Хамадан, където е седалището на принц Шамс. Отначало е нает на служба от благородна дама, но съвсем скоро емирът, научил за пристигането му, го ангажира като личен лекар и го възнаграждава с дарове. Авицена дори е издигнат до поста на везир, но размирната армия, съставена от кюрди и турци, се разбунтува срещу номиналния владетел и настояват новият везир да бъде екзекутиран. Шамс Аддаула се съгласява Авицена да бъде изгонен от страната. Ученият обаче остава скрит четиридесет дни в къщата на един шейх, докато нов пристъп на болестта на емира не го принуждава да възстанови Авицена на поста му. Дори през тези трудни времена той не престава да се занимава с наука и да преподава. Всяка вечер диктува и разяснява части от най-големите си трудове Canon и Sanatio на своите ученици, сред които след приключване на урока прекарва остатъка от нощта в забавления с певци и музиканти. След смъртта на емира, Авицена губи поста си на везир и се крие в къщата на аптекар, където усърдно продължава да пише трудовете си. Междувременно, той пише на Абу Яфар (Abu Ya'far), префект на Исфахан и му предлага услугите си, но новият емир на Хамадан научава за тази кореспонденция, открива скривалището на Авицена и го затваря в крепост. Същевременно, войната между владетелите на Исфахан и Хамадан продължава.

Последни години и смърт[редактиране | edit source]

През 1024 г. Исфахан завладява Хамадан заедно с принадлежащите му селища и изгонва турските наемници. Когато бурята отминава, Авицена се връща при емира на Хамадан и продължава да пише трудове си, но в крайна сметка бяга от града, придружен от своя брат, един любим ученик и двама роби, преоблечен като суфистки аскет. След изпълнено с опасности пътуване те достигат Исфахан и са посрещнати сърдечно от владетеля. Останалите десет или дванадесет години от живота на Авицена преминават в служба на Абу Яфар Ала Аддаула (Abu Ya'far 'Ala Addaula), когото той придружава като лекар и главен литературен и научен съветник дори и при многобройните му военни кампании. През тези години той започва да работи по литературоведски и езиковедски въпроси, според някои твърдения подтикнат от критиките към стила му на писане. Въпреки неуморните си научни занимания, Авицена никога не изоставя любовта си към забавленията. Необичайната физическа издръжливост му позволява да съчетава всеотдайна научна работа с неуморно отдаване на чувствени удоволствия. Страстта му към виното и жените е почти толкова прочута, колкото и ерудицията му. Разностранен и плодовит автор, безгрижен по душа, склонен към самохвалство и любител на удоволствията, Авицена рязко се отличава от по-благородния по характер и по-интелектуален Авероес (Averroes). Прекаляването с удоволствията постепенно отслабя организма му. За острите стомашни болки, които получава по време на военен поход срещу Хамадан, Авицена си прилага толкова агресивно лечение, че трудно се изправя на крака. При повторно проявяване на болестта той едва успява да достигне Хамадан, където състоянието му необратимо се влошава и той отказва да спазва наложения му режим и се оставя в ръцете на съдбата. На смъртното си легло той е обзет от разкаяние, раздава вещите си на бедните, възстановява нечестни придобивки, освобождава робите си и на всеки три дни до смъртта си слуша четене на Корана. Умира през юни 1037 г. на петдесет и осем години и е погребан в Хамадан.

Критика[редактиране | edit source]

Преди всичко по стечение на обстоятелствата Авицена е въздигнат в основния медицински авторитет за европейските университети от 12-и до 17-и в. за сметка на Разес (Rhazes), Али ибн ал-Абас (Ali ibn al-Abbas) и Авензоар (Avenzoar). Неговата работа принципно не се различава от тези на неговите предшественици Разес и Али – те всички представят учението на Гален, а чрез него учението на Хипократ, пречупено през системата на Аристотел. От друга страна, Канонът на Авицена се отличава от Ал Хауи (Continens) или „Резюме“ на Разес с по-голямата си методичност, вероятно благодарение на заниманията му с логика и дава право на автора си да бъде наричан „Принц на лекарите”. Този труд получава разнообразни оценки през вековете след написването му, като за някои коментатори той е съкровищница на мъдростта, а според други, като Авензоар, става само за тоалетна хартия. В днешно време Канонът е по-често критикуван, отколкото четен. Основните недостатъци на труда са ненужно детайлното класифициране на свойствата на тялото и недостатъчно разбираемото дефиниране на заболяванията. Канонът включва пет книги, от които първата и втората третират въпросите на физиологията, патологията и хигиена, третата и четвъртата се занимават с методите на лечение на заболяванията, а петата описва състава и изготвянето на лекарства. Последната книга съдържа и някои лични наблюдения на автора. Авицена, като всички свои сънародници, отдава голямо значение на изброяването на симптоми, но според някои Али го превъзхожда по отношение на приложната медицина и хирургията. Той въвежда в медицинските теория четирите причини на перипатетичната система. Не претендира за специални познания по естествена история и ботаника. Докъм 1650 г. Канонът все още се използва като учебник в университетите в Лувен и Монпелие.

Трудове[редактиране | edit source]

На Авицена се приписват около 100 произведения. Някои от тях са по няколко страници, а други – в няколко тома. Най-известният сред трудовете, на който Авицена дължи и репутацията си в Европа, е „Канон на медицината“. Издание на арабски се появява в Рим през 1593 г., а версия на иврит в Неапол през 1491 г. Латинската версия има около тридесет издания, основани на първоначалния превод на Джирардо от Кремона. През 15-и век е създаден най-обширният коментар по текста на Канона, обединяващ около него всички дотогавашни теоретически постановки и практически наблюдения. Други медицински трудове на Авицена, преведени на латински, са Medicamenta Cordialia, Canticum de Medicina, Tractatus de Syrupo Acetoso. Едва ли има клон на арабския кръг на науките, включително теология, филология, математика, астрономия, физика и музика, останал недокоснат от трактатите на Авицена, между много от които вероятно има минимални разлики, обусловени от изискванията на различен покровител и от различните форма или обем. Той написва най-малко един трактат по алхимия, като още няколко други са неправилно приписвани на него. Книгата му за животните е преведена от Майкъл Скот. Неговите трудове „Логика“, „Метафизика“, „Физика“, „Астрономия“ са трактати представящи в обобщен вид учението на Аристотел. „Логика“ и „Метафизика“ са отпечатани повече от един път, последната например във Венеция през 1493, 1495 и 1546 г. Някои от неговите кратки есета по медицина, логика и др. са създадени в поетична форма (поемата за логиката е публикуван от Schmoelders през 1836 г.). Често се споменават два енциклопедични трактата, занимаващи се с философия. По-големият Al-Shifa (Sanatio), съществува като почти пълен ръкопис в Бодлианската библиотека и на други места. Част от него под заглавие De Anima се появява в Павия през 1490 г. като Liber Sextus Naturalium, а обемното представяне на философията на Авицена, дадени от Shahrastani изглежда се състои основно от анализ и на много места копиране от Al-Shifa. По-кратък вариант на произведението е известен като An-najat (Liberatio). Латинските издания на част от тези произведения са променяни, като корекции са нанасяни от редакторите-монаси, което те сами признават. Известно е и заглавието Philosophia Orientalis, споменато от Роджър Бейкън, но сега загубена, която според Авероес е в пантеистичен дух.

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • Тази статия се основава на български превод на едноименната статия от единадесетото издание на Енциклопедия Британика, което днес е обществено достояние. (The Encyclopædia Britannica Eleventh Edition. Vol. 3. New York, Cambridge University Press, 1911. pp. 62-63)