Авраам Крескес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Авраам Крескес
Abraham Cresques
каталонски картограф
Роден
Починал
март 1387 г. (61 г.)
?

Религияюдаизъм
Научна дейност
ОбластГеография
Авраам Крескес в Общомедия

Авраам Крескес (на каталонски: Abraham Cresques) е каталонски картограф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 юли 1325 година в Палма де Майорка, тогава част от Арагонската корона, в еврейско семейство. Занимава се с часовникарство, изработка на навигационни инструменти и карти.

През 1375 г., по поръчка на крал Хуан I Арагонски съставя, заедно със сина си Йехуда Крескес, Каталонския атлас (на каталонски: Atles Català; на кастилски: Atlas Catalán), един от най-значимите и важни запазени до днес средновековни картографски сборници отпреди епохата на Великите географски открития. Подарен е на френския крал Шарл V и от тогава се съхранява в Националната библиотека на Франция в Париж.

Авраам Крескес умира през 1387 година на 61-годишна възраст.

Каталонски атлас[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Европа и Средиземно море от Каталонския атлас

Атласът първоначално е бил от шест листа пергамент, сгънати в центъра, украсени с различни цветове, включително със злато и сребро. Те са били разрязани наполовина и всеки половин лист бил монтиран на дървен панел. Първата половина на първия лист и втората половина на последния лист били подвързани с кафява кожа. Първите два листа от атласа съдържат текстове на каталонски език. Текстовете се отнасят до космографията, астрономията и астрологията и са придружени с илюстрации, които подчертават сферичната форма на Земята и състоянието на познатия свят. Те също така дават и ценни практически съвети за мореплавателите. Останалите четири листа представляват разгъната актуална карта портолан, разделена на две главни части[1].

Тази средновековна карта на света включва дори информация за задморските страни, които са описани от Марко Поло и от сър Джон Мандевил в книгите за техните пътешествия.

В България има черно-бяло копие на Каталонския атлас. На него са нанесени 18 селища на българска територия. Съхранява се в Топографската служба на Българската армия в Троян. Копието е попаднало в България през 1936 г. по време на Четвъртия конгрес на славянските картографи и етнографи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Espagnol 30 // BNF Archives et manuscrits. Посетен на 18 януари 2022. (на френски)