Аврамово (железопътна гара)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Аврамово.

Аврамово
железопътна гара
Avramovo railway station 2021 01.jpg
Изглед към гарата, 2021 г.
Bulgaria Blagoevgrad Province location map.svg
42.0368° с. ш. 23.8203° и. д.
Местоположение в България Област Благоевград
Старо имеАврамови колиби
ЛинияСептември – Добринище
ОбслужваАврамово, Пашово
Надм. височина1267,4 m
Брой коловози3
Брой перони2
Откриване1937 г.
Издаване на билетиOOjs UI icon check.svg
Аврамово в Общомедия

Железопътна гара Аврамово (до 1983 г. Аврамови колиби) е най-високо разположената гара в България и на Балканския полуостров. Намира се на 1267,4 m н.в. по теснопътната железопътна линия Септември – Добринище, на km 68+395, непосредствено след най-дългия тунел по линията №32 (314,26 m).[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението, от 1878 до 1912 г. на мястото на днешната гара е минавала границата между Княжество България и Османската империя.

Гарата е построена след 1926 г. като част от теснолинейката ЧепиноЯкоруда. Отсечката е въведена във временна експлоатация на 12 декември 1937 г., а официално е открита на 30 юли 1939 г., заедно с отсечката Якоруда – Белица. На гарата са построени двойна пазачница с чакалня, жилище за чета и надзирател и тоалетна. Прокаран е и водопровод.[3] Обслужва се от четири коловоза,[4] два от които се използват за разминаване на влаковете. До 1983 г. името на гарата е Аврамови колиби.

География[редактиране | редактиране на кода]

Аврамово е разположено югозападно от Аврамовата седловина, която е орографска граница между Рила и Родопите и вододел на водосборните басейни на реките Марица и Места. Намира се в североизточната част на община Якоруда, област Благоевград. Обслужва разположеното на 1 km от нея село Аврамово.[5] Гарата е изходен пункт за връх Велийца (1712 m).[6] В близост до гарата преминава републикански път II-84.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България 1866 – 1975. Стара Загора, изд. „Булхаус“, 2005. ISBN 954-9364-05-4.
  2. Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987. с. 50 – 52.
  3. Теснопътната железопътна линия Чепино – Якоруда – Белица. По случай откриването ѝ в експлоатация 30 юли 1939 г. Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Главна дирекция на строежите. Отдел изучаване и постройки нови железопътни линии, 1939. с. 48 – 49.
  4. ЦДА ф. 157К, оп. 1, а.е. 952
  5. Географски институт при Българска академия на науките. География на България. Физическа и социално-икономическа география. София, изд. „ФорКом“, 2002. ISBN 954-464-123-8. с. 405 – 407.
  6. Теснолинейка. // tesnolineika.webs.com/. Посетен на 17 юни 2014. Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine.