Аврам Грант

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аврам Грант
Avram Grant 2012.jpg
Лична информация
Роден 4 май 1955 г. (63 г.)
Петах Тиква, Flag of Israel.svg Израел
Юношески отбори
0000–1972Flag of Israel.svg Апоел Петах Тиква
Треньор
1972–1986
1986–1991
1991–1995
1995–1996
1996–2000
2000–2002
2002–2006
2006–2007
2007–2008
2009–2010
2010–2011
2012
2014
2014–2017
Flag of Israel.svg Апоел Петах Тиква (юноши)
Flag of Israel.svg Ароел Петах Тиква
Flag of Israel.svg Макаби Тел Авив
Flag of Israel.svg Апоел Хайфа
Flag of Israel.svg Макаби Тел Авив
Flag of Israel.svg Макаби Хайфа
Flag of Israel.svg Израел
Flag of England.svg Челси (сп. директор)
Flag of England.svg Челси
Flag of England.svg Портсмут
Flag of England.svg Уест Хем
Flag of Serbia.svg Партизан Белград
Flag of Thailand.svg Теро Сасана (техн. директор)
Flag of Ghana.svg Гана

2. Информацията е актуална към 31 януари 2017 г.
Аврам Грант в Общомедия

Аврахам "Аврам" Грант (на иврит: אברהם "אברם" גרנט) е израелски футболен треньор, настоящ технически директор на тайландския Теро Сасана и старши-треньор на националния отбор на Гана.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Аврам Грант е роден на 6 февруари 1955 в Петах Тиква. Първоначалната му фамилия е Гранат, която той променя през 1980. Баща му, Меир Гранат, е роден в Полша, като по време на Втората световна война семейството му е заточено в Сибир, където по-голямата част от него умира. Майката, Ализа Насан, имигрира в Израел от Ирак.

На 20 февруари 2008 ръководството на Челси оповестява, че Грант е получил смъртни заплахи, като до дома му са изпратени различни пакети.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Апоел Петах Тиква[редактиране | редактиране на кода]

Първата работа на Грант като треньор, едва на 18-годишна възраст, е в младежкия отбор на Апоел Петах Тиква, който той води в продължение на 14 години. След това той поема и първия отбор, като под неговото ръководство той се класира в елитната дивизия за пръв път от 25 години. Там се превръща в основен конкурент на Макаби Тел Авив за шампионската титла. В последния си сезон начело на отбора от Петах Тиква, Грант губи борбата за титлата и Купата на Израел в рамките на три дни.

Макаби Тел Авив[редактиране | редактиране на кода]

През следващият сезон Грант е привлечен за треньор на отбора на Макаби Тел Авив, като още през първата си година печели първенството с 13 точки преднина пред втория. Макаби обаче не успява да спечели дубъл, губейки финала за Купата. Под ръководството на Грант обаче Купата е спечелена през 1994, а титлата - отново през 1995. След това, между 1995 и 1996, закратко е треньор на Апоел Хайфа, класирайки отбора на четвърто място. Завръща се в Макаби през 1997, и остава там до 2000, но този период се оказва по-неуспешен за него, като единственият спечелен трофей е Купата през 1999.

Макаби Хайфа[редактиране | редактиране на кода]

От 2000 до 2002 е треньор на Макаби Хайфа. Там той постига успехи, ставайки шампион през 2001 и 2002, и печелейки Купата през 2002. Требъл обаче не успява да постигне. През 2001 отборът участва в квалификациите за Шампионската лига. Съперник е финландския Хака. Макаби печели и двата мача, но поради употребата на нередовен играч израелският отбор е дисквалифициран.

Национален отбор на Израел[редактиране | редактиране на кода]

След като напуска Макаби Хайфа, Грант поема националния отбор на Израел, ставайки най-младият негов треньор в историята. В квалификациите за Евро 2004 отборът завършва на трето място в групата си, зад Франция и Словения, и пропуска баражите.

В квалификациите за Световното първенство през 2006 Израел е в група с отборите на Франция, Швейцария, Република Ирландия, Кипър и Фарьорските острови. В общо 10 мача, ръководеният от Грант отбор остава непобеден, записва 4 победи и 6 равенства, но поради по-лошата си голова разлика спрямо Швейцария, остава на третото място, и отново пропуска баражите. След този провал, през октомври 2005, Грант обявява, че ще се оттегли от поста на национален селекционер.

Челси[редактиране | редактиране на кода]

Грант начело на Челси

Като личен приятел на Роман Абрамович, на 8 юли 2007 Грант е назначен за спортен директор на Челси. На 20 септември е назначен и за треньор, превръщайки се в първия израелски треньор, водил английски отбор.

Когато застава начело на Челси, Грант не притежава необходимия за това треньорски лиценз. Освен това много от феновете протестират срещу назначаването му, и едновременно с това и срещу напускането на Жозе Моуриньо.

Дебютът му като треньор се състои на 24 септември, губейки с 2 - 0 от Манчестър Юнайтед. Три дни по-късно записва и първата си победа като треньор на Челси, побеждавайки Валенсия в мач от Шампионската лига с 2 - 1. Впоследствие Челси записва 16 поредни мача без загуба.

През януари 2008 са закупени Никола Анелка, Бранислав Иванович и Франко Ди Санто.

На 24 февруари 2008 Челси губи първият си финал под ръководството на Грант - срещу Тотнъм, на Уембли.

На 30 април 2008 Челси побеждава Ливърпул с общ резултат 4 - 3 от два мача, и за пръв път се класира за финал на Шампионската лига, нещо, което не успява да постигне под ръководството на Жозе Моуриньо. На финалът на стадион Лужники в Москва Челси губи от Манчестър Юнайтед след дузпи с 5 - 6. Особено запомнящ се е пропуска на капитана Джон Тери. Във Висшата лига пък отборът завършва на второ място. Три дни по-късно Челси обявява, че договорът на Грант ще бъде прекратен незабавно. Подобно на Жозе Моуриньо, под ръководството на Грант, Челси не губи нито един мач като домакин.

Портсмут[редактиране | редактиране на кода]

На 7 октомври 2009 е назначен за спортен директор на Портсмут, а месец по-късно става и треньор на отбора. Дебютният му мач е поражение с 4 - 1 от Манчестър Юнайтед, последвано от загуба от Астън Вила. Последват победи над Ливърпул и класиране на финал за ФА Къп, изгубен на Уембли срещу Челси.

На 20 май 2010 Грант разтрогва договора си. На интернет-сайта на отбора той посочва, че това е бил изключително труден избор.

Уест Хям[редактиране | редактиране на кода]

На 3 юни 2010 Грант подписва 4-годишен договор с Уест Хем. Под неговото ръковдство, Уест Хем записва най-лошият старт на първенството в историята си, като печели първата си точка едва на 18 септември, а в края на ноември са спечелени едва 2 победи. За Купата обаче на 30 ноември е постигната победа с 4 - 0 над Манчестър Юнайтед, която помага за класиране на полуфиналите.

През декември се появяват слухове, че треньорът на Блекбърн - Сам Алардайс, ще смени Грант начело на чуковете.

Последва победа с 2 - 0 над Уулвърхямптън и с 3 - 1 над Фулъм, като последната е и първата победа на отбора като гост за сезона.

В крайна сметка в края на сезона отборът е спечелил едва 7 мача от общо 37 изиграни. На 15 май 2011 Уест Хем губи решаващия мач срещу Милуол с 3 - 2, вследствие от което изпада. Грант е уволнен час след края на мача.

Партизан Белград[редактиране | редактиране на кода]

На 13 януари 2012 е обявен за треньор на сръбския Партизан Белград. Първият му мач начело на отбора е приятелска среща срещу иранския Сепахан Исфахан. Мачът обаче пропада поради факта, че Грант е евреин, а Иран не признава Израел като държава.

След като извежда Партизан до пета поредна титла в сръбското първенство, на 14 май 2012 Грант се възползва от клаузата за напускане в договора си, и подава оставка.

Гана[редактиране | редактиране на кода]

На 27 ноември 2014 Грант е обявен за треньор на ганайския национален отбор. През 2015 отборът достига до финал за Купата на африканските нации, където губи от Кот д'Ивоар.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Дрор Кащан наследи Аврам Грант

Аврам Грант е новият треньор на Челси

Аврам Грант пое Партизан

Аврам Грант е новият селекционер на Гана