Австрийски пинчер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Австрийски пинчер
Австрийски пинчер
Характеристики
Ръст 36-51 см
Тегло 12-18 кг
Произход
Страна Флаг на Австрия Австрия
Година XVIII век
Класификация МФК
Група 2
Секция 1
Номер на стандарт 64
Австрийски пинчер в Общомедия

Австрийският пинчер (на немски: Österreichischer Pinscher) е порода кучета-пазачи. Възниква като куче за охрана на добитък, лов на плъхове и защита на дома. Присъства на много картини, изобразяващи селския живот през XVIII век.

Стандарт[редактиране | edit source]

Австрийският пинчер, който е родственик на гладкокосместия немски пинчер, никога не е бил много известнен извън пределите на родината си. И днес породата е рядка извън Австрия. Обща характеристика:

  • Височина в холката: 36-51 см
  • Тегло: 12-18 кг
  • Космена покривка: Къса, остра, подкосъмът е гъст
  • Окраска: Нюанси на жълтото, рижаво-червено, черно-кафяво, тигрово; всички окраски с или без бели петна
  • Глава: Неголяма, муцуната изпъква напред, челото е много широко, ушите са високо поставени, неголеми, висящи
  • Опашка: Завърта се около гърба
  • Продължителност на живота: 12-14 години

Характер[редактиране | edit source]

Породата е развъдена да бъде работна, поради което не било от нужда тя да бъде миролюбива с други кучета или с хора. Въпреки това със познати хора австрийският пинчер се държи добре.

Предназначение[редактиране | edit source]

При добра дресировка австрийският пинчер може да стане отличен пазач, лаещ при всеки подозрителен звук. Сега обаче той се използва по-често като куче-компаньон.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Австрийский короткошёрстный пинчер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.