Автомагистрали в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Автомагистралите в България са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости. Те притежават самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране; пресичат се с други пътища само на отделни нива, имат предпазни огради и площадки за отдих.

Автомагистралите в България се означават със зелен знак за начало и край. Номерирането им е с буква А и номер на автомагистралата след нея.

Предвидените за изграждане автомагистрали в България са девет на брой със сумарна дължина на всички проекти от около 1366,5 км. Приблизителната обща дължина на откритите за ползване автомагистрали в страната към юни 2015 година е 673,5 км, а най-високата скорост за движение по тях е ограничена до 140 км/ч.[1]

Автомагистрали в България

История[редактиране | редактиране на кода]

Строителство на автомагистрали и обща дължина на магистралите в употреба в България след 1995 г.

През 1964 г. българското правителство взема решение за изграждане на автомагистрален пръстен, който да се състои магистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“. Реализацията започва с изграждането през 1973 г. на пътните отсечки СофияИхтиман и ВарнаДевня.

До 1990 г. са завършени 273 км магистрални пътища. В следващите 16 години до влизането на страната в Европейския съюз през 2007 г. са построени още около 150 км. От 1973 до 2007 г. основен източник на финансиране е държавният бюджет[2], включително и чрез външни заеми, а след това — предприсъединителните и структурните фондове на ЕС.[3]

Към средата на 2015 г. в експлоатация са 673,5 км и още 105,3 км са в строеж.

Списък на автомагистралите в България[редактиране | редактиране на кода]

Автомагистрала Начало Междинни точки Край Планирана дължина В експлоатация  % Бележки
А1
 Тракия
София Пазарджик, Пловдив,
Стара Загора, Ямбол
Бургас 360 km 360 km 100% В пълна експлоатация от 15.07.2013
А2
 Хемус
София Ботевград, Плевен, Велико Търново, Търговище, Шумен Варна 421 km 163 km 38,52% Планирана за завършване през 2018
А3
 Струма
ПВ Даскалово
АМ Люлин
Дупница, Благоевград, Сандански, Петрич Кулата 158 km 36 km 23,33% Планирана за завършване през 2020
А4
 Марица
Чирпан
АМ Тракия
Хасково, Димитровград, Свиленград Капитан Андреево 117 km 85,5 km 73,08% Планирана за завършване до 30.10.2015
А5
 Черно море
Варна Слънчев бряг, Несебър Бургас 108 km 10 km 9,71% Планирана за завършване след 2020
А6
 Люлин
София Мало Бучино ПВ Даскалово
АМ Струма
19 km 19 km 100% В пълна експлоатация от 15.05.2011
А7
 Калотина
София Сливница, Драгоман ГКПП Калотина 49 km 0 km 0 % Планирана за завършване през 2017
Северна скоростна тангента на София Автомагистрала "Хемус", западен край Квартал Илиянци Автомагистрала "Калотина", източен край 16,5 km 0 km 0% Планирана за завършване през 2016
Велико Търново - Русе Велико Търново Бяла Русе 118 km 0 km 0% Планирана
1366,5 km 673,5 km 49,29%

Текущо строителство[редактиране | редактиране на кода]

Считано от 28 май 2015 г. в процес на строителство са пет магистрални отсечки с обща дължина 105,328 км.

Магистрала Лот Дължина
(км)
Изпълнител Цена
(лева с ДДС)
Цена на километър
(евро с ДДС)
Начало
строителство
Пусков
срок
1
А4
 Марица
Лот 1
Оризово — Димитровград
31,40 km „Чи Ем Чи ди Равена“ 159 755 614 2 600 000 12 август 2011[4] октомври 2015 г.
2
А3
 Струма
Лот 2
Дупница — Благоевград
37,48 km ГБС, "Пътстрой 92", "Импреза" 358 722 000 4 133 527 31 юли 2013[5] октомври 2015 г.
3
А3
 Струма
Лот 4
Сандански — Кулата
15,00 km "Актор" 67 176 000 2 290 000 5 април 2012[6] 29 октомври 2015 г.[7]
4
А2
 Хемус
Белокопитово —Панайот Волово 4,898 km „АМ Черно море” АД 65 769 410 6 865 530 29 август 2013[8] юли 2015 г.
5 Северна скоростна тангента 16,540 km Консорциум "ХПВС-ССТ" 180 000 000 5 552 402 18 февруари 2015[9] 2016 г.[10]
105,328 km общо 831 423 024 лв общо 4 288 291 €/km

Междудържавни магистрални връзки[редактиране | редактиране на кода]

Република Македония[редактиране | редактиране на кода]

Към 2015 година Република Македония и Република България не планират автомагистрална връзка помежду си. В Македония се проектира изграждане на "експресен път" по трасето на Паневропейски транспортен коридор 8 от Куманово до границата при Деве баир с две активни и две аварийни ленти, ширина 12,5 м и максимална скорост до 100 и 110 км/ч.[11][12] В "Национална програма за развитие: България 2020", приета през 2012 година и актуализирана през 2014 година, присъства само построяване на скоростен път от Дупница до Гюешево (като продължение на Скоростен път "Рила").[13] То не е между приоритетите за периода 2015-2017 г.[14]

Сърбия[редактиране | редактиране на кода]

Планът за автомагистрала София-Калотина е включен в Оперативната програма „Транспорт“, включваща пътни инфраструктурни обекти за проектиране в периода 2010-2013 г .Проектът предвижда да бъдат построени Западната дъга на СОП, Северна скоростна тангента и участък от автомагистрала София-Калотина до ГКПП Калотина, където ще се свърже с проектираната сръбска магистрала А4, с паневропейските коридори 4 и 10 и Европейски път Е80. От сръбска страна по проект магистралата от Ниш до българската граница при ГКПП Калотина трябва да е готова през 2015 г., но поради забавяния в строителството е по-вероятно да бъде изцяло готова през 2016 или 2017 г.

Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Строящата се автомагистрала „Струма“ ще се свърже при ГКПП Кулата-Промахон с гръцката автомагистрала А25 (Промахон-магистрала А2). Връзката е част от паневропейски транспортен коридор 4 и Европейски път Е79. Построено е продължение на автомагистрала „Марица“ към гръцката граница при Свиленград.

Турция[редактиране | редактиране на кода]

Строящата се автомагистрала „Марица“ ще се свърже при ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле с турската автомагистрала О-3 (Истанбул-Одрин). Връзката е част от паневропейски транспортен коридори 4 и 10 и Европейски път Е80.

Румъния[редактиране | редактиране на кода]

Към 2015 г. Румъния няма трайно установени планове за построяване на магистрални връзки с България[15], докато България започва проектирането на Автомагистрала „Велико Търново - Русе“. Останалите основни трасета между двете страни през Дунав мост 2, Шумен-Русе и Варна-Констанца вероятно ще бъдат разширени и модернизирани като скоростни пътища с пропускливост, доближаваща се до магистралната.

Планомерност[редактиране | редактиране на кода]

Обща концепция за автомагистрална схема на България е развита още през 60-те и 70-те години на 20 век с приемането на план за построяване на пръстен, съставен от автомагистралите "Тракия", "Хемус" и "Черно море".[16] Пръстенът остава основа на автомагистралната система на страната до наши дни, като във времето към него са добавени радиални разклонения по най-натоварените транзитни направления към съседните страни ("Марица", "Струма", "Калотина", "Велико Търново - Русе").

През 2006 г. Министерството на транспорта разработва "Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година", включваща преглед на състоянието и перспективите на всички видове транспорт.[17] Тя не разглежда автомагистралите като отделна система и не ги определя като основен приоритет. Изграждането им се предвижда да става чрез използване на средства от държавния бюджет, европейските фондове и публично-частно партньорство (тоест концесиониране), при което най-голямо значение е придадено на последния модел. "Тракия", (включваща отсечката СофияКалотина), "Струма", "Хемус" и "Черно море" са планирани за отдаване на концесия и завършване в периода до 2015 г.[18][19][20][21]

През 2010 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството под ръководството на министър Росен Плевнелиев разработва нов стратегически документ за изграждане на пътната инфраструктура до 2020 г.[22] Автомобилният транспорт като превозващ около 2/3 от пътниците и товарите е определен като главен приоритет.[23] За основен източник на финансиране на строителството по най-важните направления с национално и международно транзитно значение са избрани европейските структурни фондове. Разработена е цялостна концепция, според която завършената система от високоскоростни пътища с голяма пропускливост ще се състои от 7 автомагистрали ("Струма", "Марица", "Калотина", включваща Северна скоростна тангента на София и Западна дъга на Софийския околовръстен път, "Хемус", "Черно море", "Тракия" и "Люлин") и 7 допълващи ги скоростни пътища (виж характеристиките и списъка им в съответния раздел). За първи по време на осъществяване със средства от Оперативна програма "Транспорт" през програмния период 2007 – 2013 г. са избрани "Струма", лотове 1, 2 и 4, "Марица", "Калотина" със ССТ и Западната дъга на СОП, "Хемус" в частта на връзка й със СОП, "Тракия" и "Люлин", довършвана със средства от програма ИСПА.[24] С известни изменения основните цели и методи на плана от 2010 г. се следват и до днес.

Пътища тип скоростни[редактиране | редактиране на кода]

Настоящи и планирани скоростни пътища и автомагистрали в България (към юни 2015 г.).

Като допълнение към автомагистралната система на страната стратегията за развитие на автотранспортната инфраструктура от 2010 г. предвижда въвеждането на нова категория, наречена скоростен път и имаща характеристики, доближаващи се до тези на автомагистралите. Основният габарит е определен като Г20, включващ общо четири ленти, 2 ленти по 3,50 м за движение във всяка посока и разделителна ивица от 2 м по средата. По изключение се допуска и габарит Г10,5.[25] За да може един път да бъде определен като скоростен, той трябва да отговаря на следните изисквания:

  • да има самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение;
  • пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии да е само на различни нива (чрез надлез или подлез);
  • вливането и отливането на движението да се осъществява само от пътни възли на различни нива;
  • връзките към прилежащи територии да са чрез локално платно, отделено от директно трасе с разделителна ивица с ширина не по-малко от 2 м;
  • да има предпазна телена ограда;
  • да има площадки за принудително спиране;
  • да има площадки за отдих.

Максимално допустимата скорост е 120 км/ч.[26] Седемте скоростни пътища според стратегията от 2010 г. са[27]:

Скоростен път Начало През Край Дължина Изградени  % изградени Състояние
1 Видин Монтана, Враца Ботевград 185 km 22 km 11,89%
2 Русе Велико Търново (АМ "Хемус"), Стара Загора (АМ "Тракия"),
Хасково, Кърджали
ГКПП Маказа - Нимфея 261 km 8 km 3%
3 Русе Разград Шумен (АМ "Хемус") 105 km 10 km 5%
4 София Перник, Радомир, Кюстендил ГКПП Гюешево 85 km 17 km 20%
5 Кюстендил Дупница, Самоков АМ "Тракия", АМ "Хемус" 143 km 0 km 0%
6 Варна Балчик, Каварна ГКПП Дуранкулак 110 km 13 km 11,81%
7 Пловдив Асеновград 25 km 0 km 0%
914 km общо 70 km общо 7,66% общо

Скоростните пътища с габарит Г20 като допълващ и заместващ елемент на автомагистралната система с по-ниска цена на изграждане позволяват относително лесното им преустройване в класически автомагистрали в бъдеще.

Ексцентрични проекти, скандали и неуредици[редактиране | редактиране на кода]

Поради непридържане към дългосрочни концепции за изграждане на автомагистрални пътища в България до 2010 г. не липсват организирани на правителствено ниво предпроектни проучвания на трасета, които отсъстват в официално приетите планове и чиято икономическа обоснованост остава неясна.[28][29][30][31]

Проблемното управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ и общата държавна политика в сектора в определени периоди предизвикват публични скандали с обвинения в корупция (виж Скандал „Батко и Братко“ и Договор за магистрала Тракия).

В резултат на лошо администриране на инфраструктурните проекти се създава опасност да бъдат загубени средства от предприсъединителната програма ИСПА, както и от кохезионните фондове на ЕС. На няколко пъти изплащането им е спирано от европейските институции, което забавя инфраструктурното развитие.[32][33] Строителството на Автомагистрала "Люлин" е финансирано от ИСПА, но поради неспазени срокове и спорове с изпълнителя е заплашено от провал и бива довършено със значително доплащане от националния бюджет и откриване няколко месеца след края на действие на програмата.[34][35]

Заради остарели и непълни геоложки проучвания и проекти, разминавания в кадастралните карти и спорове за отчуждаване някои магистрални лотове с години се експлоатират без удостоверяващ пълно завършване и право на ползване Акт 16 (Автомагистрала "Хемус" от Околовръстния път на София до село Яна) и дори с по-ниска максимално допустима скорост (лот 0 на Автомагистрала "Струма" от Пътен възел "Даскалово" до село Долна Диканя), а строителството на други се забавя значително, което създава опасност за финансирането им (Северна скоростна тангента на София).[36]

Нереализирани проекти[редактиране | редактиране на кода]

Черноморски магистрален пръстен[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 година правителството на България с премиер Сергей Станишев включва страната в изграждането на автомагистрален пръстен с дължина от 7000 km, който трябва да опасва Черно море. В проекта са включени осем страни от организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС).[37] Предвид неуточненото трасе на предвидената за изграждане черноморска автомагистрала се разглежда възможността то да е заобиколно, дублирайки паневропейски транспортен коридор 9 в частта му през България от автомагистрала „Марица“ до Русе, или да следва в по-голямата си част трасето на автомагистралите „Тракия“ и „Черно море“, предвид възможността за продължение на последната към Констанца и евентуално Тулча (посредством мост над канала при Белослав).По време на българското председателство на ОЧИС през 2014 г. проектът за изграждането на Черноморския магистрален пръстен е обявен за приоритетен проект.[38]. На територията на бившия СССР трасето на пръстена пресича зони на замразени конфликти и активни военни действия, сепаратистки формирования с оспорван суверенитет и самообявили се непризнати или частично признати държави (виж Приднестровие, Абхазия, Война в Донбас), както и граници на международно признати държави със значително обтегнати двустранни отношения (виж Отношения между Грузия и Русия, Отношения между Русия и Украйна и Република Крим).[39]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вече ще се движим по магистралите с до 140 км/час. // Вести.бг, 26 юни 2012 г..
  2. Мария Андонова, "Защо няма магистрали. България е единствената държава в ЕС без изцяло завършен аутобан", "Капитал", 27.06.2008. Посетен на 13.06.2015 г.
  3. Агенция "Пътна инфраструктура", Оперативна програма "Транспорт" 2007-2013 г.. Посетен на 13.06.2015 г.
  4. Първа копка на лот 1 от АМ "Марица". // Агенция "Пътна инфраструктура".
  5. Започна строителството на още 37 км от АМ „Струма” в участъка Дупница – Благоевград. // Агенция "Пътна инфраструктура".
  6. В АПИ ще бъдат подписани договори за надзор и строителството на ЛОТ 4 „Сандански - Кулата“ от автомагистрала „Струма”. // Агенция "Пътна инфраструктура".
  7. Министър Терзиева и инж. Чайков провериха строителството на участъка Сандански – Кулата от АМ „Струма“. // Агенция "Пътна инфраструктура".
  8. Започна изграждането на близо 5 км от АМ „Хемус“ и най-големия пътен възел у нас - п. в. „Белокопитово". // Агенция "Пътна инфраструктура".
  9. Започва строителството на Северната скоростна тангента. // Агенция "Пътна инфраструктура".
  10. Северният обходен път на София ще се довърши догодина с пари от бюджета. // "Капитал".
  11. Наместо автопат, кон Бугарија ќе градиме експресен пат. // build.mk, 01 март 2014 г..
  12. Јавно претпријатие за државни патишта, Проектна програма за изработка, дополнување и прилагодување на проектна документација за изградба на државен пат А2, делница Ранковци - Крива Паланка, на ниво на експресен пат, Скопје, јануари 2014, стр. 8 (pdf). Посетен на 11.06.2015 г.
  13. Национална програма за развитие: България 2020. // Министерски съвет. Портал за обществени консултации, Посетен на 09 юни 2015 г..
  14. Тригодишен план за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020 в периода 2015-2017 г.. // Министерски съвет. Портал за обществени консултации, Посетен на 09 юни 2015 г..
  15. "HARTA Master Planul de Transport 2.0 Ce drumuri si autostrazi va avea Romania si cat ne vor costa? Vezi ce modificari au aparut fata de varianta initiala", HotNews.ro, 10.02.2015. Посетен на 11.06.2015 г.
  16. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение, декември 2010 г., стр. 11 (pdf). Посетен на 15.06.2015 г.
  17. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, с приложения и карти, 13.07.2006. Посетен на 14.06.2015 г.
  18. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №4 Инфраструктурни проекти в публичния сектор в изпълнение и планирани за изпълнение в периода 2005 – 2015 г., юни 2006 г. (pdf). Посетен на 14.06.2015 г.
  19. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №6 Времеви линеен график за изпълнението на приоритетни транспортни инфраструктурни проекти до 2015 г. – пътища, юни 2006 г. (pdf). Посетен на 14.06.2015 г.
  20. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №11 Автомагистрали планирани за изпълнение чрез публично-частно партньорство — концесии, юни 2006 г. (pdf). Посетен на 14.06.2015 г.
  21. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №13 Приоритетни проекти в публичния сектор — пътна инфраструктура (карта), юни 2006 г. Посетен на 14.06.2015 г.
  22. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Полезна информация, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с общоевропейско и национално значение. Посетен на 13.06.2015 г.
  23. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение, декември 2010 г., стр. 8-10 (pdf). Посетен на 15.06.2015 г.
  24. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение, декември 2010 г., стр. 20-40 (pdf). Посетен на 15.06.2015 г.
  25. Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение, декември 2010 г., стр. 31 (pdf). Посетен на 16.06.2015 г.
  26. Министерски съвет, Портал за обществени консултации, "Максималната скорост за движение по магистралите става 140 км/ч", 25.01.2012. Посетен на 16.06.2015.
  27. Презентация "Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с общоевропейско и национално значение", Министерство на регионалното развитие и благоустройството, 24.01.2011, стр. 12-19 (pdf). Посетен на 16.06.2015 г.
  28. Анета Кисьова, "Димчо Михалевски, зам.-министър на МРРБ: Ще строим и Родопска магистрала", "Монитор", 04.04.2006. Посетен на 18.06.2015 г.
  29. Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, с приложения и карти, 13.07.2006. Посетен на 18.06.2015 г.
  30. Надежда Христова, "Строят магистрала през Родопите", dnes.dir.bg, 02.06.2008. Посетен на 18.06.2015 г.
  31. Светлана Ненова, "Зам.-министър: Магистрала ще опасва Родопите", "Дневник", 02.06.2008. Посетен на 18.06.2015 г.
  32. Мила Попова, "Спрени и дълбоко замразени", "Дневник", 18.07.2008. Посетен на 13.06.2015 г.
  33. Лили Границка, "С финален спринт България успя да спаси програма ИСПА. Загубените средства са около 100 млн. лв., усвоените – седем пъти повече", www.mediapool.bg, 21.10.2012. Посетен на 11.06.2015 г.
  34. "Парламентът реши бюджетът да отпусне 86.1 млн. лв. за довършване на магистрала "Люлин", "Строителство Градът", 23.06.2010. Посетен на 13.06.2015 г.
  35. Радостина Маркова, "Намерената магистрала. След четири години строителна сага връзката между София и Перник бе пусната в експлоатация", "Капитал", 15.05.2015. Посетен на 13.06.2015 г.
  36. Десислава Лещарска, "Магистрали за временно ползване. Защо някои пътни отсечки нямат акт 16, или как държавата се предава пред собствените си правила", "Капитал", 12.06.2015. Посетен на 13.06.2015 г.
  37. "Магистрален пръстен ще свързва осем черноморски държави. Правителството одобри меморандум за разбирателството", "Строителство Градът", 07.04.2008. Посетен на 10.06.2015 г.
  38. Приоритети на българското председателство на ЧИС (1 януари – 30 юни 2014), Министерство на външните работи на Република България, bsec.mfa.bg. Посетен на 10.06.2015 г.
  39. Карта на трасето на Черноморския магистрален пръстен, www.blacksearing.org. Посетен на 12.06.2015 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]