Автоматична междупланетна станция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
АМС Луна 1, достигнала първа в света втора космическа скорост и напуснала зоната на притегляне на Земята[1]

Автоматичната междупланетна станция (АМС) – е безпилотен космически апарат, който е предназначен за полет в междупланетното пространство (не по геоцентрична орбита) за изпълнение на различни поставени задачи.

Докато страните, които имат свой собствен околоземен космически апарат са няколко десетки, много по-сложните технологии на междупланетни станции са усвоили само няколко страни – Русия, САЩ, страните от Европа – членовете на ЕКА, Япония, Индия, Китай.

Комуникация[редактиране | редактиране на кода]

Събраната от апаратурата информация се предава към Земята чрез радиовръзка. Обикновено връзката е двустранна, като по този начин могат да се управляват космическите апарати. Голямото разстояние до тях изисква те да притежават максимално възможна автономност на работа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата автоматична междупланетна станция е Луна 1, която прелита близо до Луната. Други известни са Вояджер, серията Луна, Маринър и други.

Рекорд по продължителност на работа е Пионер-6, пуснат през 1965 г. Последният сеанс с нея е проведен през 2000 година.

Известни автоматични междупланетни станции[редактиране | редактиране на кода]

Луна 9[редактиране | редактиране на кода]

Първият изкуствен обект, приземил се меко на Луната.

Луна 3[редактиране | редактиране на кода]

Първата станция, която фотографира обратната страна на Луната през 1959 г.

Луна 16[редактиране | редактиране на кода]

Първият робот, кацнал на Луната и върнал обратно проби от повърхността ѝ.

Луноход 1[редактиране | редактиране на кода]

Първата автоматична станция, доставена на Луната и придвижвала са по повърхността ѝ. Изпратена на Луната на 10 ноември 1970 г.

Маринър 10[редактиране | редактиране на кода]

Първият кораб към Меркурий.

Венера 4[редактиране | редактиране на кода]

Първи успешен анализ на друга планета.

Венера 7[редактиране | редактиране на кода]

Венера 7 е първият апарат, успешно кацнал на друга планета (Венера) и изпратила данни към Земята за нея.

Маринър 9[редактиране | редактиране на кода]

След достигането си до Марс през ноември 1971 година Маринър 9 става първата междупланетна станция, която поддържа орбита около друга планета.[2]

Повърхността на Титан на мястото на кацане на сондата „Хюйгенс“

Марс 3[редактиране | редактиране на кода]

Първо меко кацане на Марс. Апаратът излиза от строя малко след кацането.

Пионер 10[редактиране | редактиране на кода]

Първа проба към Юпитер.

Загубва се радиовръзката със сондата през януари 2003 година поради загуба на електрическото захранване на разстояние 12 милиарда километра от Земята.

Вояджър 1[редактиране | редактиране на кода]

Вояджър 1 е 733-килограмов космически апарат, изстрелян на 5 септември 1977 година Преминава покрай Юпитер и Сатурн и е първият апарат, доставил снимки на техните спътници. Двата кораба трябва да напуснат пределите на Слънчевата система и да се отправят към звездите. На двата апарата от космическата програма Вояджър е поставена златната плоча на Вояджър. Поради размерите на кораба, огромният период от време до достигане на друга звезда, тази плоча има по-скоро символично значение като капсула на времето. На тази плоча в концентриран вид са дадени информации за Земята, както и 90-минутен запис на различни образци от музикални произведения. Едно от тях е песента Излел е Делю хайдутин.

Вояджър 2[редактиране | редактиране на кода]

Вояджър 2 е космически апарат, изстрелян на 20 август 1977 г. по програмата Вояджър на НАСА. Идентичен е спрямо Вояджър 1. Апаратът посещава планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Автоматическая межпланетная станция “ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Brian Harvey, Russian planetary exploration: history, development, legacy, prospects. Springer, 2007, p.26. ISBN 0-387-46343-7
  2. Програмата Mariner 8 & 9