Автоматично повторно включване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Автоматично повторно включване (АПВ), наричано още реклоузер, е средство в електроавтоматиката за еднократно или многократно включване на въздушен електропровод. АПВ се извършва с помощта на устройства за автоматизация, които въздействат на прекъсвачите, след като са изключени чрез релейна защита. Тези системи се проектират спрямо местоположението, на което се поставят и се синхронизират с работата на електроенергийната мрежа. Основното тяхно предназначение е, при междуфазно късо или земно съединение за кратък период, без особени щети по системата, да възстановят захранването по електроенергийната мрежа.[1] Ефективността на възстановяването на напрежението, зависи от вторичния и третичния цикъл на включване. При някои енергосистеми, тази ефективност достига съответно до 15% и 3%. Най-краткото време за реакция на автоматичното повторно запитване се избира в рамките на 0,5 – 0,7 сек. Времето за готовност е поне 20 – 25 секунди.[2]

АПВ с дистанционно управление на релейните защити.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от кратността на задействане[редактиране | редактиране на кода]

  • АПВ с еднократно действие
  • АПВ с повтарящо се действие (двукратно и трикратно AR).

В зависимост от брой фази[редактиране | редактиране на кода]

  • еднофазно АПВ
  • трифазно АПВ

По тип оборудване за затваряне[редактиране | редактиране на кода]

  • АПВ за електропроводи;
  • АПВ за трансформатори;
  • АПВ за разпределителни шини
  • АПВ за електрически двигатели

По тип задвижване на прекъсвача[редактиране | редактиране на кода]

  • АПВ с механично задвижване
  • АПВ с електрическо задвижване

Чрез метода за проверка на синхронизацията на линии с двупосочна мощност[редактиране | редактиране на кода]

  • асинхронни;
  • АПВ с управление на синхронизма.
  • Несинхронните устройства за автоматично повторно затваряне включват несинхронни и високоскоростни
  • АПВ с управление на синхронизма включват автоматично запитване с очакване на синхронизъм и устройства за автоматично запитване с улавяне на синхронизъм.[3]

По метод за проверка на напрежението[редактиране | редактиране на кода]

  • АПВ за автоматично затваряне с контрол на отсъствието на напрежение
  • АПВ с мониторинг на напрежението

Според метода за стартиране на устройството за повторно затваряне[редактиране | редактиране на кода]

  • АПВ със стартиране от устройства за защита на релета;
  • АПВ със старт в случай на несъответствие на положението на превключвателя (изключен) към позицията на контролния ключ (включен).

Изисквания към АПВ[редактиране | редактиране на кода]

  • Скорост на включване – За да се създаде надеждност на системата, е необходимо да се избират оптималните условия за настройка на автоматизацията въз основа на следните фактори:

осигуряване на почивка за предотвратяване на йонизацията на средата, с изключение на повторното запалване на дъгата по време на прибързано включване; техническите конструктивни възможности на прекъсвача за бързо извършване на превключване при аварийно натоварване; ограничения за прекъсване на мъртво счупване в работата на оборудването и други характеристики на процеса.

Условия за стартиране[редактиране | редактиране на кода]

Автоматизацията трябва да работи след всяко изключване от защитите или спонтанна, погрешна работа на превключвателя. Когато включването се извършва ръчно или с помощта на телеконтрол, автоматичното повторно затваряне не трябва да работи, тъй като в случай на грешки на персонала, например, оставено, не отстранено преносимо или неподвижно заземяване, защитата ще изключи неизправността и е невъзможно да се приложи отново напрежение към нея.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Г. М. Павлов, Г. В. Меркурьев Автоматика энергосистем.
  • Овчинников В. В. Автоматическое повторное включение