Автономна република Азербайджан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Автономна република Азербайджан
Azərbaycan Milli Hökuməti
1945 – 1946
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Republic of mahabad and iranian azerbaijan 1945 1946-02.png
Континент
Столица Табриз
Eзици
Официални азербайджански
Форма на управление Комунистическа страна
История Студена война
Основаване ноември 1945 г.
Разпадане ноември 1946 г.
Предшественик
Династия Пахлави Династия Пахлави
Наследник
Династия Пахлави Династия Пахлави
Днес част от Флаг на Иран Иран
Автономна република Азербайджан в Общомедия
Местоположение на Автономна република Азербайджан в зелено.[1]

Автономна република Азербайджан (на азербайджански: Azərbaycan Milli Hökuməti; на персийски: حکومت خودمختار آذربایجان) е кратко просъществувала, самопровъзгласила се държава на територията на днешен Иран.[2][3]

Столица е град Табриз, в северната част на Иран. Основаването и краят на републиката е част от Иранската криза в зората на Студената война.

История[редактиране | редактиране на кода]

За да предоставят на съветските сили военни провизии през Иран, британски и съветски войски съвместно окупират страната през август 1941 г.[4] Съветските войски от Арменска ССР и Азербайджанска ССР и британски и индийски сили от Ирак влизат на иранска територия и скоро взимат контрол над страната. През септември британците принуждават Реза Шах Пахлави да абдикира в полза на сина си Мохамед Реза Пахлави, който управлява до 1979 г.

С детронацията на Реза Пахлави през септември 1941 г. съветските войски окупират Табриз и северозападен Иран по военни и стратегически причини. Азербайджанската народна власт е създадена от руснаците, под ръководството на Джафар Пишевари е издигната в Табриз през 1945 г. Демократическата партия на Азербайджан също е създадена по прякото нареждане на Сталин и използва недоволството на местните хора с централизираната политика на Реза Пахлави. Кюрдската република Махабад е една от държавите, които руснаците създават, за да разпространят комунистическата идеология. През това време се възражда азербайджанския книжовен език, който до голяма степен измества персийския. Популяризиран е с помощта на писатели, журналисти и преподаватели от Азербайджанската ССР. В търсене на налагане на национална хомогенност на страната, където половината от населението се състои от етнически малцинства, Реза Пахлави забранява използването на азербайджански език в училищата, театралните представления, религиозни церемонии и при публикуването на книги.[5] Тези директиви са издадени въпреки факта, че майката на шаха Нуш Афарим и съпругата му Тадж-Ал-Молок Айримлу са от азербайджански произход.

Провъзгласяване[редактиране | редактиране на кода]

Азербайджанската демократическа партия (АДП) обявява публично формирането на Автономна република Азербайджан в Табриз на 3 септември 1945 г. от група от ветерани комунисти начело с Джафар Пишевари. След обявяването комунистическата, подкрепена от Съветски съюз партия „Тудех“ разформирова своето азербайджанско крило и нарежда на членовете си да се присъединят към АДП.[6] Тя разширява дейността си в целия Ирански Азербайджан и инициира местен държавен преврат с помощта на съветската армия, която попречва на иранската армия да се намеси.[7] През първата седмица на септември 1945 г. Азербайджанската демократическа партия, водена от Джафар Пишевари, обявява контрол над Ирански Азербайджан.[8][9] По-късно, на първия си конгрес през септември 1945 г. партията упълномощава формирането на селска милиция. Тази милиция започва безкръвен преврат на 18 ноември 1945 г.[10] и от 21 ноември контролира всички държавни постове в провинцията. Ирански Азербайджан „става автономна република под ръководството на 39-членния национален изпълнителен комитет“.[11] Единственият министър-председател на тази краткотрайна република е Ахмед Кордари.

В същото време САЩ непрекъснато увеличава военната си помощ за иранското правителство. Под натиск от западните сили Съветският съюз се отмята от подкрепата си за новосъздадената държава и иранските военни успяват да си възстановят контрола над региона през ноември 1946 г. Според Тадеуш Светоковски:

„Както се оказа, руснаците трябваше да признаят, че техните идеи за Иран са били недоносени. Въпросът за Ирански Азербайджан се превръща в един от първите на Студената война. Под натиска на западните сили съветските войски се оттеглят през 1946 г. и скоро след това автономната република се разпада. Членовете на Демократическата партия, бягащи от иранската власт, търсят убежище в Съветския съюз. В Табриз тълпите, които съвсем наскоро аплодират автономната република, вече поздравяват връщащите се ирански войски, а азербайджанските студенти публично изгарят своите написани на роден език учебници. Масата от населението очевидно не е готово дори за регионално самоуправление, след като се отказва от сепаратизъм“.[12]

Съветска подкрепа[редактиране | редактиране на кода]

Съветската военна подкрепа за новия автономен субект препятства иранската армия да възстанови правителствения контрол над района. След съветското оттегляне иранските войски навлизат в региона през декември 1946 г. и Пишевари и неговия кабинет бягат в Съветския съюз.[13] Според проф. Гари Р. Хес:

„На 11 декември иранските сили влизат в Табриз и правителството на Пешавари бързо пада. СССР има желанието да се откаже от своето влияние в (ирански) Азербайджан, което вероятно е резултат от няколко фактора, включително осъзнаването, че чувството за независимост е било преувеличено и, че петролните концесии остават по-желана дългосрочна съветска цел“.[14]

Разпадане[редактиране | редактиране на кода]

На 13 юни 1946 г. е постигнато споразумение между централното правителство в Техеран и делегатите от Азербайджан, водени от Пишевари.[15] Чрез това споразумение той се съгласява да се откаже от автономията и да освободи своите министерства и премиерския пост. Неговият парламент се превръща в провинциален съвет – система, призната и предвидена в иранската конституция.

До средата на декември 1946 г. иранската армия, подкрепена от САЩ и британците [16], влиза отново в Табриз, като по този начин слага край на Автономната република Азербайджан след една пълна година от съществуването ѝ.[17] По време на беззаконното безвластие около 500 поддръжници на Ферке са убити.

Много от лидерите намират убежище в Азербайджанската ССР. Джафар Пишевари умира в автомобилна катастрофа в Баку през 1947 г., а премиерът Кордари е вкаран в затвора за много години и по-късно е освободен поради неуморните усилия на брат си Казем.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.iranicaonline.org
  2. Chelkowski, Peter J., Pranger, Robert J.. Ideology and Power in the Middle East: Studies in Honor of George Lenczowski. Durham, Duke University Press, 1988. ISBN 9780822307815. OCLC 16923212.
  3. Abrahamian, Ervand. Iran Between Two Revolutions. Princeton, N.J., Princeton University Press, 1982. ISBN 9780691053424. OCLC 7975938.
  4. Reza Shah Pahlavi: Policies as shah. – Britannica Online Encyclopedia
  5. Tadeusz Swietochowski, Russia and Azerbaijan: A Borderland in Transition. ISBN 0-231-07068-3
  6. Iran in claws of the bear, The failed Soviet landgrab of 1946, Farhad Tale, iUniverse books, 2007, ISBN 0-595-41345-5, p19
  7. Abrahamian, Ervand. Communism and Communalism in Iran: The Tudah and the Firqah-I Dimukrat. // International Journal of Middle East Studies 1 (4). Cambridge, MA, Cambridge University Press, October 1970. DOI:10.1017/s0020743800000702. с. 291 – 316.
  8. Sepehr Zabih. The Communist Movement in Iran, Berkeley, 1966, p. 99
  9. Ervand Abrahamian. Iran between Two Revolutions, Princeton, 1982, pp. 217 – 218
  10. Jessup, John E.. A Chronology of Conflict and Resolution, 1945 – 1985. New York, Greenwood Press, 1989. ISBN 0-313-24308-5.
  11. Fred H. Lawson. „The Iranian Crisis of 1945 – 1946 and the Spiral Model of International Conflict“, International Journal of Middle East Studies, Vol. 21, No. 3. (Aug., 1989), p. 316
  12. Swietochowski, Tadeusz 1989. „Islam and the Growth of National Identity in Soviet Azerbaijan“, Kappeler, Andreas, Gerhard Simon, Georg Brunner eds. Muslim Communities Reemerge: Historical Perspective on Nationality, Politics, and Opposition in the Former Soviet Union and Yugoslavia. Durham: Duke University Press, pp. 46 – 60.
  13. Azerbaijan Crisis (1947 – 1948)
  14. Gary. R. Hess Political Science Quarterly, Vol. 89, No. 1 (March., 1974) [1]
  15. A. C. Edwards. „Persia Revisited“, International Affairs (Royal Institute of International Affairs 1944), Vol. 23, No. 1. (Jan., 1947), p. 58
  16. McEvoy, Joanne, O'Leary, Brendan. Power Sharing in Deeply Divided Places. Philadelphia, University of Pennsylvania Press, 2013. ISBN 9780812245011. с. 191.
  17. George Lenczowski. „United States' Support for Iran's Independence and Integrity, 1945 – 1959“, Annals of the American Academy of Political and Social Science, Vol. 401, America and the Middle East. (май 1972), p. 49
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Azerbaijan People's Government“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.