Автономна република Северен Епир
| Автономна република Северен Епир | |
| 28 февруари 1914 – 27 октомври 1914 | |
 Знаме
 Герб | |
| Химн: Ύμνος εις την Ελευθερίαν | |
 Северен Епир през 1914 г. | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Автономна република Северен Епир |
| Местно име | Αὐτόνομος Δημοκρατία τῆς Βορείου Ἠπείρου |
| Официален език | гръцки |
| Континент | |
| Столица | |
| Управление | |
| Форма | |
| Президент | |
| 1914 | Георгиос Христакис-Зографос |
| История | |
| Независимост | 28 февруари 1914 г. |
| Протокол от Корфу | 17 май 1914 г. |
| Гръцка администрация | 27 октомври 1914 г. |
| Площ | |
| Общо (1913 г.) | 6444 km2 |
| Население | |
| Религия | |
| Преброяване | 228 000 (1913 г.) |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Автономна република Северен Епир в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Автономна република Северен Епир (на гръцки: Αυτόνομος Δημοκρατία της Βορείου Ηπείρου, Афто́номос Димократи́а тис Вори́у Ипи́ру) – самопровъзгласила се за автономна територия на 28 февруари 1914 г.
По силата на протокол от Флоренция на великите сили Гърция трябва да отстъпи на новата държава Албания тази територия, поради и което подтиква създаването на автономно правителство в Аргирокастро (на гръцки: Αργυρόκαστρον) под председателството на Георгиос Христакис-Зографос, водещ гръцки политик.
Гръцкото подстрекателство по това време има частичен успех. Албанското правителство през това време пада и протоколът от Корфу остава нератифициран. След началото на Първата световна война, гръцката армия реокупира тази територия. (октомври 1914 г.). Позицията на Кралство Италия след края на Първата световна война и провалът на Гърция във втората гръцко-турска война водят Гърция до отказ от тази ѝ претенция.[1]. През 1925 година албано-гръцката граница е фиксирана в нов протокол от Флоренция, заедно с отказа от повече териториални претенции на Гърция към Албания.[2].