Автономност на кораба

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Автономност на кораба (съкр. автономност) е елемент на тактико-техническите данни, характеризиращ времето (в денонощия), в течение на което кораба е способен да се намира в морето, изпълнявайки определените му задачи, без попълване на запасите от питейна и техническа вода, провизии и разходни материали, които не се отнасят към движението му, а също и без смяна на личния състав.

Автономността на кораба се задава при проектирането, като при това се отчитат задачите, възлагани на кораба и районите на плаванията му. Автономността се обезпечава с надеждността на техническите средства, създаване за екипажа на необходимите условия за обитаемост и поместването на кораба на необходимите за функционирането му материални запаси.

За разлика от далечината на плаване, която може да е практически неограничена (при атомните кораби), автономността винаги има предел. В типичния случай – това е автономност според запасите от провизии и прясна вода за екипажа[1]. При атомните самолетоносачи на САЩ това може да бъде автономност по запасите от гориво и боеприпаси за авиогрупата (в стандартния разчет – при два бойни полета на ден за машина)[2].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сулержицкий, А. Д., Сулержицкий, И. Д. Морской словарь. М., Воениздат, 1956.
  2. Зарубежное военное обозрение, 1981, № 5.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Автономность корабля“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​