Автохтонна теория за произхода на българския народ
Автохтонната теория за произхода на българите е псевдонаучна теория за етногенезиса на българите, отхвърляна като маргинална според мненията на академичната историческа наука у нас и по света.[1][2][3]
Тази концепция е изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в книгата „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ на Ганчо Ценов. Основен постулат на автохтонната теория е, че българите са народ, който населява Балканите още от античността, т.е. като всъщност са местни племена като траки, илири, македони и даки, които са живеели постоянно на същата територия и само си сменяли имената. В една от причудливите хипотези подкрепящи автохтонизма, се приема, че прабългарите, след продължително пътуване от Балканите до Централна Азия в древността, впоследствие са се завърнали в старата си родина в ранното средновековие. Друга такава теория е тази на архимандрит Кирил Рилски, издал през 1930-та книгата „Българската Самостоятелна Църква в Илирия“. Според него от незапомнени доисторически времена е съществувала българска държава в Македония, която той нарича „Стара България“, като след завладяването им от Римската империя, българите са станали пълноправни римски граждани и са били покръстени още от Апостол Павел. Защитници на тази теория са и изследователи-любители като Георги Сотиров и други.
Автохтонна теория не се потвърждава както от археологията и историографията, така и от лингвистиката и палеогенетиката.[4] Цитираните в нейна подкрепа средновековни сведения от 11-12 век, които идентифицират, заселилите се на Балканите през 7-ми век прабългари, или оформилите се като отделен народ през 10-ти век българи, като изчезнали векове преди това палеоантични балкански племена, се интерпретират погрешно от любители и псевдоучени, непознаващи спецификите на византийската историографска традиция. Според византолога Андрю Иконому, това са умишлени сравнения на антични езичници със средновековни "варвари", предназначени да неглижират подвизите им пред ромеите и в крайна сметка да заличат спомена за тях.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Евлоги Станчев, Творчеството на д-р Ганчо Ценов – академичен национализъм или квазинаучен автохтонизъм. „Преходът – гласове, образи и памет“. Доклад изнесен на научна конференция: „Науката в преход: История и параистория“, Белград, Сърбия, 19 – 21 септември 2011 г.
- ↑ Tchavdar Marinov, „Ancient Thrace in the Modern Imagination: Ideological Aspects of the Construction of Thracian Studies in Southeast Europe (Romania, Greece, Bulgaria)“ pp. 80, 111, in Entangled Histories of the Balkans – Volume Three: Shared Pasts, Disputed Legacies, Balkan Studies Library with Roumen Daskalov and Alexander Vezenkov as ed. BRILL, 2015, ISBN 90-04-29036-2, pp. 10 – 118.
- ↑ Цочо В. Билярски, Александър Македонски, д-р Ганчо Ценов и днешното македонско оглупяване. 04.11.2011, Сите българи заедно.
- ↑ The genetic history of the Southern Arc: A bridge between West Asia and Europe
- ↑ Ekonomou, Andrew (2007). Byzantine Rome and the Greek Popes. UK: Lexington Books. p. 123. ISBN 9780739119778.
