Агатоникийската епископия (Επισκοπή Αγαθονίκειας) започва да се споменава в тактиконите от IX век като първата от десетте епископии на Пловдивската митрополия. Известен е само един действащ епископ - Василий, всички други по-късно са титулярни епископи и митрополити на Вселенската патриаршия.[1] В XIX век агатоникийските епископи са викарии на пловдивския митрополит и резидират в Пазарджик.[2]
Точното местоположение на град Агатоникия (наричан и Агатоники) е неизвестно.[1] Вероятно е била в подножието на Родопите, близо до Пловдив.[1] Според някои е край село Оряхово в южните склонове на Сакар.[1]
Агатоникийска е титулярна епископия и на Българската екзархия от 30 декември 1951 година.[2]