Ахтопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Агатопол)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Ахтопол (връх).

Ахтопол
Пристанището на Ахтопол
Пристанището на Ахтопол
Общи данни
Население 1277 души[1] (15 юни 2022 г.)
44,5 души/km²
Землище 28,704 km²
Надм. височина 0±1 m
Пощ. код 8280
Тел. код 0590
МПС код А
ЕКАТТЕ 878
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Ахтопол
Станислав Димитров
(ГЕРБ)
Адрес кметство
ул. Тракия 3
Ахтопол в Общомедия

Ахтопол (на гръцки: Αγαθούπολη) е най-южният град на Българското Черноморие. Намира се в община Царево, област Бургас, близо до границата с Турция и има население от почти 1300 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Плажът на Ахтопол

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Град Ахтопол е разположен на скалист полуостров на брега на Черно море и в подножието на планината Странджа. Намира се на 14 km южно от общинския център Царево, на 76 km от областния център Бургас и на 5 km северно от устието на река Велека. Градът е част от територията на Природен парк „Странджа“.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Полусредиземноморски с мека зима и прохладно лято.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области. Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети. След варварските нашествия от V – VII век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.[2]

През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България. Надпис на хан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му, по-късно е превзет от цар Тодор Светослав през 1304 г. Около 1389 г., двадесет години след превземането на Одрин от османците, одринската митрополия премества седалището си в Агатопол. За първи път Ахтопол пада под ударите на османските нашественици през 1396 г., когато е завладян заедно със Созопол и Мидия. През 1403 година султан Сюлейман Челеби го връща на Византия, наред с градовете от Босфора до Варна. Окончателното падане на града под османско управление става през пролетта на 1453 г., заедно със столицата Константинопол и „почти всички прелестни градове на Черноморието“. Скоро след това султан Мехмед II Завоевателя издава заповед в обезлюдената ромейска столица да се преселят жители от различни завладени градове на Балканския полуостров. В това число влиза и Ахтопол, в резултат на което той е обезлюден. Не след дълго градът се възстановява и в него са настанени малоазийски преселници. През XVII век той се споменава като седалище на епископ.[2]

В началото на XX век гражданите на Ахтопол притежават 45 кораба, три от които са с водоизместимост между 1000 и 3000 тона. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ахтопол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Балканските войни (1912 – 1913 г.) градът е присъединен към България. Гръцкото му население е изселено, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. През 1918 г. Ахтопол е почти изцяло унищожен от пожар, като изгаря и старата катедрала „Успение Богородично“. Съвременният град е построен изцяло наново след пожара. През 1926 г. градът има 1095 жители.[2]

Бежанци от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (в превод Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
1934972
19461079
19561058
1965947
1975945
19851137
19921204
20011192
20111288
20211298

Етническият състав включва 934 българи и 311 цигани.[4]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Има транспорт до Велико Търново, Бургас, Резово, Синеморец, Варвара, Царево, Китен, Приморско, Созопол, Стара Загора, Пловдив и София от различни фирми.

В Ахтопол няма въздушен транспорт. Най-близкото летище е Летище Бургас, което се намира на 86 km.

Плажове[редактиране | редактиране на кода]

В града има три плажа. Това са Централният, „Делфин“ и Бабешкият.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Брой на населението[редактиране | редактиране на кода]

Град Ахтопол – 1307 (Постоянен адрес общо), 1419 (Настоящ адрес общо), 1165 (Постоянен и наст. адрес в същото НМ)

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Новостроящата се църква „Свети Цар Тервел“ в центъра на града

Изповядва се източно православие.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на кметството

Кметството се намира близо до пристанището.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основните поминъци на град Ахтопол са туризмът и риболовът.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на Гръцкото училище
Читалище „Христо Ботев, Ахтопол

До днес са запазени църквата „Възнесение Господне“, построена през 1776 година, останки от манастира „Свети Йоан“ („Свети Яни“) от XII век, части от крепостната стена (на места достигащи 8 m височина и 3,5 m ширина). Крепостта Агатопол е строена от траки и римляни, а по-късно и от българи. Крепостта се издигала на високия скалист полуостров, а крепостната стена, описана от много пътешественици, е опасвала цитаделата на града. Изградена е от едроломени камъни, споени с хоросан, примесен с кирпич. Каменните пояси се редуват с четвъртични тухли и са с първоначална дебелина от 1,95 – 3 м и височина до 7 – 8 м, с редуване на каменни пояси и от 3 до 5 реда четвъртични тухли. На югоизточната страна се е намирала главната порта с две бойни кули, високи до 10 – 12 м.

В близост до нея се намират останки от тракийска стена. В града има Исторически музей.[2]

През 40-те и 50-те години градът е бил крайна гара на теснолинейката Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 50-те години, поради неефективност.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Единственото спортно дружество в града е Футболен клуб „Ахтопол“. Отборът е основан през 1992 година под името „Черно море“ (Ахтопол) и се състезава три години в Южната „Б“ областна група. След това има спорадични изяви, но през 2006 година отново се включва в Южната „Б“ областна група. През сезон 2008/2009 се класира на 9-о място от десет отбора.

Стадионът в Ахтопол все още не е ремонтиран и мачовете се играят в съседния град Царево.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ахтопол

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. а б в г Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  4. Ethnic composition of Bulgaria 2011

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България