Направо към съдържанието

Агиос Теодорос (дем Горуша)

Агиос Теодорос
Άγιος Θεόδωρος
— село —
Гърция
40.2801° с. ш. 21.2171° и. д.
Агиос Теодорос
Западна Македония
40.2801° с. ш. 21.2171° и. д.
Агиос Теодорос
Кожанско
40.2801° с. ш. 21.2171° и. д.
Агиос Теодорос
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина716 m
Население19 души (2021 г.)
Пощенски код50002
Телефонен код+30 24680

Агиос Теодорос или Царища (на гръцки: Άγιος Θεόδωρος или Άγιοι Θεόδωροι, Агиос Теодорос или Агии Теодори; до 1927 година: Τσάριστα, Цариста[1]) е село в Южна Македония, Гърция, дем Горуша, област Западна Македония.

Селото е разположено в областта Населица на 20-ина километра западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 15 километра западно от Цотили. На север граничи със село Ликнадес, на запад - с Ахладия (Масган), на изток - с Аясма (Латорища).

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Царища е предимно мюсюлманско гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя.

Според Васил Кънчов в 1900 година в Царища живеят 50 гърци християни и 72 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Царища е смесено село гърци, турци и помаци (гърци мохамедани) в казата Населица на Серфидженския санджак с 24 къщи.[3]

Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Τσάριστα живеят 125 валахади.[4]

В началото на ХХ век християнската част от селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на Димитър Мишев в Tzarichta има 120 гърци патриаршисти.[5]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Царища е обозначено като гръцко селище.[6]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Царища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в него са регистрирани 105 жители.[7]

В средата на 20-те години мюсюлманското население на селото е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селището е представено като смесено, състоящо се от коренни местни жители и от новодошли бежанци. Последните са 10 семейства или 41 души.[8]

В 1927 година името на селото е сменено на Агиос Теодорос.

Преброявания
  • 1913 – 105 жители
  • 1991 – 61 жители
  • 2001 – 70 жители
  • 2011 - 34 жители
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 273.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 77. (на македонска литературна норма)
  4. Σπανός, Κώστας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
  6. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  7. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012