Агломерация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за населения район. За техническото и геоложкото понятие вижте Агломерат.
Карта на Парижката агломерация

Агломерацията в градоустройството е селищно образувание, възникнало в резултат от свързване на големи градове и разположени около тях по-малки селища в обща урбанизирана територия. Агломерация понякога се нарича и процесът на агломериране, създаващ агломерации. По произход терминът е икономически, до голяма степен е синонимен на централизация[1].

Условията за възникването на агломерации са териториалната близост на населените места и сложните многообразни връзки между тях (транспортни, промишлени, социални, културни). Сред най-големите агломерации в света към 1.1.2022 г. са тези на Гуанджоу – 65,1 млн. жители, Токио – 40,7 млн., Шанхай -39,3 млн., Делхи – 32,4 млн., Джакарта – 28,6 млн., Манила – 26,4 млн., Мумбай – 26,1 млн., Сеул – 24,8 млн. Мексико – 24,7 млн. и др.[2] Най-големи агломерации в Европа са Лондонската, Парижката, Московската.

Създаването на агломерации представлява интерес за демографията и градоустройството, като агломерация е самата урбанизирана територия, а процесът се нарича субурбанизация. Агломерациите представляват обединение на големите градове с разположените около тях по-малки селища, които се наричат съответно ядро и агломерирани селища. Околните агломерирани селища са наричани още спътници (satellite city, cité satellite, Satellitenstädte, город спутник, микрорайон, сателит) или предградия, понякога градове-спални (dormitory town, cité-dortoir, Trabantenstädte). Условия за протичане на процеса са териториалната близост и съществуващите разнообразни производствени, транспортни, културни връзки.

Сливането на съседни агломерации, при което се образува много голяма по площ урбанизирана територия, се нарича метрополен регион или мегалополис.

В България[редактиране | редактиране на кода]

  • Наредба № 3 от 25 април 2006 г. за изискванията за създаването, поддържането и съдържанието на регистрите на агломерациите, основните пътища, железопътни линии и летища в страната[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Людмил Георгиев. АГЛОМЕРАЦИЯ. // Университетски речник на Нов български университет. Посетен на 14 май 2022.
  2. Major Agglomerations of the World – Population Statistics and Maps. // citypopulation.de. Посетен на 14 май 2022. (на английски)
  3. Наредба № 3 от 25.04.2006 г. за изискванията за създаването, поддържането и съдържанието на регистрите. // moew.government.bg. Посетен на 14 май 2022.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]