Агнес Антиохийска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Агнес Антиохийска
кралица на Унгария
Лични данни
Управление от 1172 до 1184
Родена
1153 г.
Починала
1184 г. (31 г.)
Погребана в базиликата в Секешфехервар, по-късно нейните тленни останки са преместени в църквата „Св. Матиас“ в Будапеща
Семейство
Династия Шатийон
Баща Рено дьо Шатийон
Майка Констанция Антиохийска
Брак Бела III
Потомци Имре, Маргарита Унгарска, Андраш II, Шаломон, Ищван, Констанция Арпад
Агнес Антиохийска в Общомедия

Агнес Антиохийска също Агнес дьо Шатийон (на френски: Agnès d'Antioche, Agnès de Châtillon; * 1153; † 1184) е антиохийска принцеса от рода Шатийон и чрез жентитба кралица на Унгария от 1172 до 1184 г.

Тя е дъщеря на княз Рено дьо Шатийон (* 1124; † 1187) и неговата първа съпруга, княгиня Констанция Антиохийска (* 1127; † 1163). Агнес е полусестра на Мария Антиохийска (1145-1182) (от първия брак на майка ѝ с Раймон дьо Поатие), която от 1161 г. е омъжена за византийския император Мануил I Комнин.

От 1170 г. Агнес расте в Константинопол, в двореца на византийския император Мануил I Комнин и Мария. През 1172 г. Агнес се омъжва за унгарския крал Бела III, който преди това е бил сгоден за Мария Комнина Порфирогенита, дъщеря на император Мануил I Комнин и Берта фон Зулцбах. В Унгария Агнес приема името Анна.

Агнес умира след петгодишен брак на 24 години, след като родила шест деца. Тя е погребана в базиликата в Секешфехервар, по-късно нейните тленни останки са преместени в църквата „Св. Матиас“ в Будапеща.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Агнес е баба на Анна-Мария (* 1204; † 1237), дъщерята на Андраш II, която се омъжва през 1221 г. за Иван Асен II, цар на България (* ок. 1181; † 24 юни, цар 1218–1241) и става майка на Коломан I Асен, български цар (1241-1246) и на Елена Асенина, омъжена за Теодор II Ласкарис, император на Никейската империя (1254-1259).

Бела III се жени през 1186 г. за Маргарита Капет (1158–1197), дъщеря на френския крал Луи VII.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Steven Runciman, A History of the Crusades. Band 2, Penguin, 1978, S. 365
  • Brigitte Sokop, Stammtafeln europäischer Herrscherhäuser. 3. Aufl. Wien 1993.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]