Агнес фон Райнфелден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Агнес фон Райнфелден
херцогиня на Церинген
Агнес фон Райнфелден 
Агнес фон Райнфелден като основателка (Fundatrix) на манастир Св. Петър на Шварцвалд, в „Klostergründer“, 18 век
Родена: 1065 г.
Починала: 19 декември 1111 г. (46 г.)

Агнес фон Райнфелден (на немски: Agnes von Rheinfelden, * ок. 1065, † 19 декември 1111) е принцеса, по-късно херцогиня на Церинген. Тя подарява манастира Св. Петър на Шварцвалд, гробницата на Церингите. Нейната сестра е кралицата на Унгария, Аделхайд Швабска, от 1078 г. съпруга на крал Ласло I.

Агнес е дъщеря на швабския херцог Рудолф фон Райнфелден (* 1025, † 1080), геген-крал на Хайнрих IV и втората му съпруга Аделхайд Торинска (* 1052, † 1079), дъщеря на граф Ото I от Савоя и на Аделхайд от Суза и полусестра на Берта Савойска, от 1066 г. съпругата на император Хайнрих IV. По други източници Агнес е родена през май 1060 г. от първата съпруга на Рудолф, Матилда Швабска († 1060), третата дещеря на император Хайнрих III и Агнес Поатиенска.

Детството си Агнес прекарва във вече несъществуващия замък Щайн на остров в Рейн директно пред днешния град Райнфелден в Швейцария на границата между Швабия и Бургундия.

Агнес се омъжва през 1079 г. за херцог Бертхолд II от Церинген (* 1050, † 1111), херцог на Швабия (геген-херцог) и от 1100 г. „херцог на Церинген“ oт династията Церинги.

След смъртта на нейния баща през 1080 г. и ранната смърт на неговия единствен, но бездетен син херцог Бертхолд фон Райнфелден през 1090 г. Агнес е единствената наследница на Райнфелденската собственост в Шварцвалд, кантон Берн и Бургундия. На документи от 1192 и 1220 г. тя е наречена „Agnes filia regis Rudolfi Arulacensis“ („управляваща дъщеря“).

Нейните собствености отиват чрез женитбата ѝ в ръцете на Церингите, но са контролирани от нея. През 1093 или 1108 г. тя подарява собственостите Бухзе заедно с църквите на манастир Св. Петър, който става така домашен манастир и нова гробница на Церингите.

Бертхолд II помага в началото, както баща му Бертхолд I на геген крал Рудолф и затова през 1077 г. те загубват титли и собственост. С помощта на Велфите и папата той е първо от 1092 до 1098 г. геген-херцог към Фридрих фон Щауфен и през 1098 г. е номиниран за херцог на Церинген.

Агнес умира през 1111 г. няколко месеца след нейния съпруг. Тя му ражда най-малко седем деца, три сина и четири или пет дъщери. Агнес е погребана, както нейният съпруг, в подарената от нея Церингска – гробница в манастир Св. Петър на Шварцвалд. С нея изчезва род Райнфелден.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Синове:

  • Бертхолд (* ок. 1080)
  • Рудолф II (* ок. 1082, † 1111), граф на Райнфелден
  • Бертхолд III (* ок. 1085, † 3 май 1122), наследник на Конрад I херцог на Церинген
  • Конрад I (* ок. 1090, † 8 януари 1152), херцог на Церинген, от 1127 ректор на Бургундия, женен от 1130 г. за Клеменция от Люксембург-Намюр († 1158)

Дъщери:

  • Агнес († сл. 8 януари 1125), омъжена за Вилхелм II граф на Бургундия-Безансон
  • Лиутгард (* ок. 1087, умира млада)
  • Петриса (* ок. 1095, † ок. 1115/пр. 1116), омъжена от 1111 за граф Фридрих I фон Пфирт
  • Лиутгард (* ок. 1098, † 25 март 1131), омъжена от преди 1129 за Готфрид I граф на Калв
  • Юдит (* ок. 1100), омъжена за Улрих II граф на Гамертинген

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans-Otto Mühleisen: Die Beziehung der Abtei St. Peter auf dem Schwarzwald zum Oberaargau. In: Jahrbuchvereinigung Oberaargau (Hg.): Jahrbuch des Oberaargaus, Jg. 46, Langenthal 2003, S. 97–135 (hier (PDF; 2,6 MB) im Volltext online abrufbar)
  • Tobias Weller: Die Heiratspolitik des deutschen Hochadels im 12. Jahrhundert. Rheinisches Archiv, 149, Köln–Weimar–Wien 2004. ISBN 3-412-11104-X.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]