Агнеш Хелер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Агнеш Хелер
Heller Ágnes
унгарска философка
През 2015 година
През 2015 година

Родена
Починала
Погребана Будапеща, Унгария

Образование Будапещенски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Съвременна философия
Школа Континентална философия
Интереси Политическа философия
Образование Будапещенски университет
Повлияна Хегел, Фройд, Лукач, Маркуш, Маркс
Агнеш Хелер в Общомедия

Агнеш Хелер (на унгарски: Heller Ágnes) е унгарска философка, работила дълго време и в Съединените щати.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тя е родена на 12 май 1929 година в Будапеща в еврейско семейство от средната класа. Завършва Будапещенския университет при Дьорд Лукач и по-късно преподава там, като е неколкократно уволнявана и изключвана от Комунистическата партия. От 60-те години е част от Будапещенската школа на Лукач, а през 1977 година емигрира в Австралия и по-късно в Ню Йорк, като постепенно се дистанцира от марксизма.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда „Лесинг“, Хамбург (1981)
  • Хана Арент професор по философия, Бремен (1994)
  • Награда „Шечени“ за наука (1995)
  • Почетен доктор на Университета на Мелбърн (1996)
  • Почетен доктор на Университета на Буенос Айрес (1997)
  • Орден за заслуги на Републка Унгария (граждански), голям кръст със звезда (2004)
  • Награда на италианската секция на Европейския парламент (2004)
  • Златен медал Pro Scientia (2005)
  • Награда „Зонинг“ (2006)
  • Награда „Херман Коен“ (2007)
  • Награда „Моника Виг“ (2007)
  • Награда „Дьорд Машике Вареги“ (2007)
  • Почетен гражданин на Будапеща (2008)
  • Медал „Гьоте“ на Гьоте-институт (2010)
  • Медал за гражданска активност на Унгарската социалистическа партия (2011)
  • Награда „Конкордия“ за публицистика, Виена (2012)
  • Награда „Карл фон Осиецки“ за съвременна история и политика, Олденбург (2012)
  • Медал „Валенберг“ (2014)
  • Международна награда „Вили Бранд“ на Германската социалдемократическа партия (2015)[2]
  • Почетен доктор на Университета на Инсбрук (2015)
  • Международната литературна награда „Манес Шпербер“, Виена (2018)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • A mai történelmi regény ("Историческият роман днес", на унгарски), Budapest: Múlt és Jövő Kiadó, 2011.
  • The insolubility of the "Jewish question", or Why was I born Hebrew, and why not negro? Budapest: Múlt és Jövő Kiadó, 2004.
  • Beyond Justice, Oxford, Boston: Basil Blackwell, 1988.
  • Can Modernity Survive?, Cambridge, Berkeley, Los Angeles: Polity Press and University of California Press, 1990.
  • Dictatorship Over Needs (в съавторство с F. Fehér и G. Markus). Oxford: Basil Blackwell, 1983.
  • Doomsday or Deterrence (в съавторство с F. Fehér). White Plains: M. E. Sharpe, 1986
  • Eastern Left – Western Left (Freedom, Totalitarianism, Democracy) (в съавторство с F. Fehér). Cambridge, New York: Polity Press, Humanities Press, 1987.
  • An Ethics of Personality, Cambridge: Basil Blackwell, 1996.
  • From Yalta to Glasnost (The Dismantling of Stalin's Empire) (в съавторство с F. Fehér). Oxford, Boston: 1990.
  • General Ethics, Oxford, Boston: Basil Blackwell, 1989.
  • The Grandeur and Twilight of Radical Universalism (в съавторство с F. Fehér). New Brunswick: Transaction, 1990.
  • The Humanisation of Socialism (в съавторство с A. Hegedus и др.), (collected papers trans. from Hungarian). London: Allison and Busby, 1976.
  • Hungary, 1956 Revisited: The Message of a Revolution A Quarter of a Century After (в съавторство с F. Fehér). London, Boston, Sydney: George Allen and Unwin, 1983.
  • Immortal Comedy: The Comic Phenomenon in Art, Literature, and Life, Rowman and Littlefield Publishers Inc, November 2005.
  • Individuum and Praxis (Positionen der Budapester Schule), (collected essays trans. from Hungarian, with G. Lukács et al.). Frankfurt: Suhrkamp Verlag, 1975.
  • On Instincts (англ. превод от унгарския оригинал). Assen: Van Gorcum, 1979.
  • Lukács Revalued, editor. Oxford: Basil Blackwell, 1983 (paperback, 1984).
  • A Philosophy of Morals, Oxford, Boston: Basil Blackwell, 1990.
  • The Postmodern Political Condition (в съавторство с F. Fehér), Cambridge, New York: Polity Press Columbia University Press, 1989.
  • The Power of Shame (A Rationalist Perspective), London: Routledge and Kegan Paul, 1985.
  • Reconstructing Aesthetics, редактор заедно с F. Fehér. Oxford: Basil Blackwell, 1986.
  • Renaissance Man (англ. превод от унгарския оригинал). London, Boston, Henley: Routledge and Kegan Paul, 1978.
  • A Theory of Modernity, Blackwell Publishers, Cambridge MA, 1999.
  • The Theory of Need in Marx, London: Allison and Busby, 1976.
  • The Time is Out of Joint: Shakespeare as Philosopher of History, Blackwell Publishers, Cambridge MA, 2000.
  • Towards a Marxist Theory of Value, Carbondale: University of Southern Illinois, Telos Books, 1972.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биографична справка за церемонията при връчването на медала „Гьоте“, сайт на Гьоте институт.
  2. Comina, Francesco. L'INTERVISTA»AGNES HELLER E LA QUESTIONE DEI RIFUGIATI. // 17 септември 2015. Посетен на 18 септември 2015. fra poco più di un mese la Heller verrà insignita a Berlino del prestigioso Willy Brandt Preis (на италиански)