Аграризъм
| Аграризъм | |
| Вид | Социално движение |
|---|---|
| Аграризъм в Общомедия | |
Аграризмът е политическа идеология, която смята селското общество, в основата на което е самостоятелния селски стопанин, за превъзхождащо градското.[1]
През втората половина на XIX век в различни европейски страни са основани аграристки партии, като в междувоенния период значително влияние получават Българския земеделски народен съюз в България и Републиканската партия на земеделците и селяните в Чехословакия. В наши дни влиятелни аграристки партии, донякъде модернизирани и възприели някои принципи на либерализма, продължават да съществуват в Скандинавия и Прибалтика.
Основни възгледи[редактиране | редактиране на кода]
Аграризмът в различните страни има значителни особености, но повечето земеделски движения споделят някои общи принципи:[2][3]
- Приоритизиране на селското стопанство за сметка на промишлеността, особено тежката
- Подкрепа на дребната поземлена собственост („трудова собственост“, която може да се обработва от семейството без наемен труд), включително с възмездно отчуждаване на едрите поземлени владения с цел оземляване на безимотни селяни
- Критично отношение към капитализма и концентрацията на собственост в частни ръце
- Приемане на кооперациите като основно средство за преодоляване на неефективността на дребните земеделски стопанства
- Подкрепа за всеобщото избирателно право, а често и на пряката демокрация
- Пацифизъм във външната политика
Аграризмът се представя за модернизационно движение, целящо стопанското и битово обновление на селата и повишаването на жизнения стандарт и културните условия в тях. В същото време той се стреми към запазване на традиционната им социална структура.[4]}}
В най-крайната си форма, поддържана от отделни идеолози, като Михаил Геновски, Драголюб Йованович или Михай Раля, аграризмът предвижда създаването на „трудова държава“, базирана на кооперациите, с национализация на едрите предприятия и планова икономика.[5]
История[редактиране | редактиране на кода]
Аграризмът в Централна и Югоизточна Европа се формира в края на XIX век под силното влияние на руското народничество. За разлика от него обаче той като цяло отхвърля социализма, застъпвайки се за дребната частна собственост като фундамент на обществото, и се придържа към реформистки и легалистки методи за постигане на целите си, вероятно заради развитието си при либерални режими.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Thompson 2010.
- ↑ Мишкова 2014, с. 85.
- ↑ Даскалов 2014, с. 294 – 295.
- ↑ Мишкова 2014, с. 87 – 88.
- ↑ Мишкова 2014, с. 86 – 87.
- Цитирани източници
- Даскалов, Румен. Аграристки идеологии и селски движения на Балканите // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3.
- Мишкова, Диана и др. „Форми без съдържание“: дебатите за преноса на западни модели на Балканите // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3.
- Thompson, Paul. Interview Eighteen // Raffaelle, Ryne et al. Sustainability Ethics: 5 Questions. Automatic Press, 2010. (на английски)