Аграризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Аграризмът е политическа идеология, която смята селското общество, в основата на което е самостоятелния селски стопанин, за превъзхождащо градското.[1]

През втората половина на XIX век в различни европейски страни са основани аграристки партии, като в междувоенния период значително влияние получават Българския земеделски народен съюз в България и Републиканската партия на земеделците и селяните в Чехословакия. В наши дни влиятелни аграристки партии, донякъде модернизирани и възприели някои принципи на либерализма, продължават да съществуват в Скандинавия и Прибалтика.

Основни възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Аграризмът в различните страни има значителни особености, но повечето земеделски движения споделят някои общи принципи:[2]

  • Приоритизиране на селското стопанство за сметка на промишлеността, особено тежката
  • Подкрепа на дребната поземлена собственост, включително с възмездно отчуждаване на едрите поземлени владения с цел оземляване на безимотни селяни
  • Критично отношение към капитализма и концентрацията на собственост в частни ръце
  • Приемане на кооперациите като основно средство за преодоляване на неефективността на дребните земеделски стопанства

Аграризмът се представя за модернизационно движение, целящо стопанското и битово обновление на селата и повишаването на жизнения стандарт и културните условия в тях. В същото време той се стреми към запазване на традиционната им социална структура.[3]

В най-крайната си форма, поддържана от отделни идеолози, като Михаил Геновски, Драголюб Йованович или Михай Раля, аграризмът предвижда създаването на „трудова държава“, базирана на кооперациите, с национализация на едрите предприятия и планова икономика.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Аграризмът в Централна и Югоизточна Европа се формира в края на XIX век под силното влияние на руското народничество. За разлика от него обаче той като цяло отхвърля социализма, застъпвайки се за дребната частна собственост като фундамент на обществото, и се придържа към реформистки и легалистки методи за постигане на целите си, вероятно заради развитието си при либерални режими.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
  • Мишкова, Диана и др. „Форми без съдържание“: дебатите за преноса на западни модели на Балканите. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3.
  • Thompson, Paul. Interview Eighteen. // Raffaelle, Ryne et al. Sustainability Ethics: 5 Questions. Automatic Press, 2010. (на английски)