Адалберт III Бохемски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Архиепископ Адалберт III фон Залцбург, 18 век

Адалберт III Бохемски, Адалберт III фон Залцбург (на немски: Adalbert III von Böhmen; на латински: Adalbertus III Archiepiscopus Salzburgenzis; на чешки: Vojtěch III. Salcburský; * 1145 като Войтех; † 8 април 1200 в Залцбург) е архиепископ на Залцбург (1168 – 1177 и 1183 – 1200). Той има конфликти с император Фридрих I Барбароса.

Той е син на бохемския крал Владислав II (1110 – 1174) от династията Пршемисловци и съпругата му Гертруда фон Бабенберг (1120 – 1150), дъщеря на маркграф Леополд от Бавария. Адалберт живее като дякон в бохемския манастир Страхов (лат. Mons Sion) при Прага.

След смъртта на архиепископ Конрад II фон Залцбург (негов чичо по майчина линия) на 28 септември 1168 г. Адалберт III е избран с всички гласове за негов последник. Тогава той тайно е заведен в Залцбург и там на 1 ноември 1168 г. е интронизиран. На 15 март 1169 г. той е помазан за епископ от Удалрих, патриархът на Аквилея, и получава скоро след това палиума от папа Александър III. При пристигането на император Фридрих I Барбароса през 1169 г. Адалберт тряба първо да се откаже от службата си и отива в манастирите Адмонт и Форау в Щирия.

Той живее след 1177 г. при патриарх Улрих II фон Трефен от Аквилея († 1182), след това като пропст в Мелник в Бохемия. На 19 септември 1183 г. със съгласието на императора той отново е избран за архиепископ/метрополит след Конрад I Вителсбах и остава такъв до края на живота си.

Адалберт III Бохемски умира на 8 април 1200 г. в Залцбург и е погребан пред олтара Св. Андреас в катедралата на Залцбург.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Andreas von Meiller: Regesta archiepiscoporum Salisburgensium.
  • Hans Prutz: Adalbert III. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 69 – 71.
  • W. Schmidt: Die Stellung der Erzbischöfe von Salzburg u. das Erzstift von Salzburg zu Kirche und Reich unter K. Friedrich I. Wien 1865.
  • Andreas Bigelmair: Adalbert III. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 46 f. (Digitalisat).
  • Friedrich Wilhelm Bautz: ADALBERT III. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., unveränderte Auflage Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 27.
  • Europäische Stammtafeln Vittorio Klostermann, Gmbh, Francfort-sur-le-Main, 2004, ISBN 3465032926, Die Herzoge von Böhmem II Volume III Tafel 55.
  • J. Čechura, J. Mikulec, F. Stellner, Lexikon českých panovnických dynastií, Praga 1996.