Адалберт III Бохемски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адалберт III Бохемски
архиепископ на Залцбург
Adalbertus III. Archiepiscopus Salzburgenzis.JPG
Архиепископ Адалберт III фон Залцбург, 18 век
Роден
Починал

Религия Християнство
Католическа църква
Семейство
Род Пршемисловци
Баща Владислав II
Майка Гертруда фон Бабенберг
Братя/сестри Фредерик
Отокар I
Владислав III
Адалберт III Бохемски в Общомедия

Адалберт III Бохемски, Адалберт III фон Залцбург (на немски: Adalbert III von Böhmen; на латински: Adalbertus III Archiepiscopus Salzburgenzis; на чешки: Vojtěch III. Salcburský; * 1145 като Войтех; † 8 април 1200, Залцбург) е архиепископ на Залцбург (1168 – 1177 и 1183 – 1200). Той има конфликти с император Фридрих I Барбароса.

Произход и духовна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на бохемския крал Владислав II (1110 – 1174) от династията Пршемисловци и съпругата му Гертруда фон Бабенберг (1120 – 1150), дъщеря на маркграф Леополд от Бавария.

Адалберт живее като дякон в бохемския манастир „Страхов“ (на латински: Mons Sion) при Прага. След смъртта на архиепископ Конрад II фон Залцбург (негов чичо по майчина линия) на 28 септември 1168 г. Адалберт III е избран с всички гласове за негов последник. Тогава той тайно е заведен в Залцбург и там на 1 ноември 1168 г. е интронизиран. На 15 март 1169 г. той е помазан за епископ от Удалрих, патриархът на Аквилея, и получава скоро след това палиума от папа Александър III. При пристигането на император Фридрих I Барбароса през 1169 г. Адалберт трябва първо да се откаже от службата си и отива в манастирите Адмонт и Форау в Щирия.

Той живее след 1177 г. при патриарх Улрих II фон Трефен от Аквилея († 1182), след това като пропст в Мелник в Бохемия. На 19 септември 1183 г. със съгласието на императора той отново е избран за архиепископ/метрополит след Конрад I Вителсбах и остава такъв до края на живота си.

Адалберт III Бохемски умира на 8 април 1200 г. в Залцбург и е погребан пред олтара „Св. Андреас“ в катедралата на Залцбург.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Andreas von Meiller: Regesta archiepiscoporum Salisburgensium.
  • Hans Prutz: Adalbert III. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 69 – 71.
  • W. Schmidt: Die Stellung der Erzbischöfe von Salzburg u. das Erzstift von Salzburg zu Kirche und Reich unter K. Friedrich I. Wien 1865.
  • Andreas Bigelmair: Adalbert III. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 46 f. (Digitalisat).
  • Friedrich Wilhelm Bautz: ADALBERT III. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., unveränderte Auflage Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 27.
  • Europäische Stammtafeln Vittorio Klostermann, Gmbh, Francfort-sur-le-Main, 2004, ISBN 3-465-03292-6, Die Herzoge von Böhmem II Volume III Tafel 55.
  • J. Čechura, J. Mikulec, F. Stellner, Lexikon českých panovnických dynastií, Praga 1996.