Адалхард II

Адалхард II
Adalhard II, Adalard II
	Адалхард II Adalhard II, Adalard II
граф на Мец
Роден	840 г.
Починал	890 г. (50 г.)
Семейство
Род	Матфриди
Деца	Герхард I от Мец

Адалхард II (на френски: Adalhard II, Adalard II; на немски: Adalhard II von Metz; * ок. 840, † ок. 2 януари 889/890) от род Матфриди, е граф на Мец в Мозелгау (872 – 889/890). Той също е светски абат на манастир Ехтернах (872 – 889/890).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Адалхард († сл. 865), който е сенешал на император Лудвиг Благочестиви. Роднина е на кралица Ирментруда Орлеанска, първата съпруга на краля на Западното-Франкско кралство Карл II Плешиви.

През 872 и 876 г. Адалхард II е член на делегацията на източно-франкския крал Лудвиг Немски при западно-франкския крал Карл II Плешиви. През 873 г. той завежда избягалия от затвора млад Карлман, който е ослепен по заповед на баща му крал Карл II Плешиви, при източно-немския крал Лудвиг Немски.

Адалхард II побеждава през 880 г. привържениците на Хуго, синът на Лотар II и Валдрада. През 11 април 882 г. той се бие неуспешно при Ремих на Среден Мозел против норманите (викингите).

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Адалхард II се жени за Адаларда, дъщеря (или племенница) на Матфрид II, граф в Айфелгау († 882). Те имат децата:^[1]

Стефан († сл. 900), граф на Шамон и Бидгау
Валахо/Вало († сл. 900)
Герхард I (* 870; † 22 юни 910), 890 граф в Мецгау, ∞ 900 Ода Саксонска, дъщеря на херцог Ото I „Сиятелни“ (Лиудолфинги)
Матфрид I (* 875; † сл. 926/930), граф на Мец, 926 граф в Мецгау, ∞ Лантсинд, дъщеря на граф Радалд, сестра на епископ Дадо от Вердюн
Ришер (* 880; † 23 юли 945), епископ на Лиеж (920 – 945)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Eugen Ewig: Das Trierer Land im Merowinger – und Karolingerreich. In: Geschichte des Trierer Landes (= Schriftenreihe zur trierischen Landesgeschichte und Volkskunde. Band 10). Arbeitsgemeinschaft für Landesgeschichte und Volkskunde des Trierer Raumes, Trier 1964, S. 222 – 302.
Burkhard Apsner: Die hoch – und spätkarolingische Zeit (9. und frühes 10. Jahrhundert). In: Heinz Heinen, Hans Hubert Anton, Winfried Weber: Geschichte des Bistums Trier. Band 1. Im Umbruch der Kulturen. Spätantike und Mittelalter (= Veröffentlichungen des Bistumsarchivs Trier. Band 38). Paulinus, Trier 2003, S. 255 – 284.
Hlawitschka, Eduard: Die Anfänge des Hauses Habsburg-Lothringen. Genealogische Studien zur Geschichte Lothringens und des Reiches im 9.,10. und 11. Jahrhundert, Saarbrücken 1969, Seite 72,74, 127, 138, 146, 156, 162 – 165, 168, 171, 176, 180
Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln Band I.2 (1999) Tafel 204,