Адам Михник

Адам Михник Adam Michnik
полски общественик, дисидент и публицист
Роден	17 октомври 1946 г. Варшава, Полша
Учил във	Варшавски университет Университет „Адам Мицкевич“
Награди	Награда „Еразъм“ (2001) Награда на Принца на Астурия (2022) Орден на Белия орел Федерален кръст за заслуги Унгарски орден за заслуги
Семейство
Подпис
Адам Михник в Общомедия

Адам Михник (Adam Michnik) е полски общественик, дисидент и публицист, сред най-активните представители на нелегалната опозиция в Полската народна република в периода 1968 – 1989 г. Главен редактор на в-к „Газета Виборча“. Носител на много отличия, включително титлата Рицар на Легиона на честта.

Ранни години

Роден е на 17 октомври 1946 г. във Варшава в семейството на евреина Ozjasz (Uzziah) Szechter, първи секретар на Комунистическата партия на Западна Украйна, и Helena Михник, автор на книги за деца. Брат е на Стефан Михник, който е съдия през 50-те, по времето на ожесточения сталинизъм. По-късно Стефан Михник емигрира в Швеция. Обвинен е в налагане на смъртна присъда над недоказани шпиони като майор Zefiryn Machalla.

Докато е ученик в основното училище, той става активен член на Walter’s Troop в Полската скаутска асоциация, ръководена от Jacek Kuroń. Когато Адам кара средното си образование, Walter’s Troop е забранен и той започва да ходи на събрания на Klub Krzywego Koła. След като клубът затваря през 1962 г., той получава подкрепата на Jan Józef Lipski и Adam Schaff да основе Клуба на ловците на противоречия.

През 1964 г. започва да изучава история във Варшавския университет. Година по-късно той е временно изключен, тъй като разпространява сред колегите си отворено писмо до членовете на управляващата Полска обединена работническа партия (ПОРП). В него авторите му Яцек Курон и Карол Модзелевски призовават за ремонтиране на политическата система в страната. През 1966 г. организира дискусия с Лешек Колаковски, който е изгонен от ПОРП няколко седмици по-рано за критиката си на политическите лидери. В резултат Михник отново е под прицела на властите. През 1965 г. ПОРП забранява отпечатването на текстовете му и оттогава той пише под псевдоним в различни вестници, като напр. „Życie Gospodarcze“, Więzi“, „Literatura“.

През март 1968 г. е изгонен от университета, след като взема участие в политическите демонстрации, разразили се по повод забраната от страна на цензурата на постановката на Dziady (Задушница) на Адам Мицкевич в Народния театър. Арестуван е и е осъден на три години затвор за хулиганство. През 1969 г. е амнистиран и пуснат на свобода, но му е забранено да продължи своето формално образование. Едва в средата на 1970-те години. забраната е отменена и завършва история в университета „Адам Мицкевич“ в Познан.

Опозиционерство

След като излиза от затвора, Михник работи в продължение на 2 години като оксиженист в завод „Роза Люксембург“, а по-късно е назначен на работа като личен секретар на Антони Слонимски с препоръката на Яцек Курон. През 1976 – 77 г. живее в Париж. След като се връща в Полша, той се включва в прохождащия Комитет за защита на работниците, една от най-големите опозиционни организации през 1970-те години. Превръща се в един от най-дейните активисти на организацията и в поддръжник на Обществото за образователни курсове (Towarzystwo Kursów Naukowych).

В периода 1977 – 89 г. е член на редколегията на нелегални вестници като „Biuletyn Informacyjny“, „Zapis“, „Krytyka“. Освен това участва в управлението на един от най-големите нелегални издатели, NOWa. През 1980 – 89 г. е съветник на профсъюза „Солидарност“ в Мазовия, както и на Леярския работнически комитет „Солидарност“. Когато е обявено военно положение през декември 1981 г., той е отначало е интерниран, но след като отказва да напусне доброволно страната, е арестуван и обвинен в подривна дейност.

До 1984 г. е в затвора без присъда, тъй като прокуратурата умишлено протака процеса. Михник настоява случаят да бъде приключен или прекратен. Той иска статут на политически затворник и обявява гладна стачка в затвора. През 1984 г. е амнистиран и излиза от затвора. След това участва в опит за организиране на стачка в Гданската корабостроителница. В резултат на това отново е арестуван през 1985 г. и този път е осъден на три години затвор. Освободен е следващата година с амнистия.

Към либерална демокрация

През 1988 г. Михник става съветник на Лех Валенса в неформалния Координационен комитет, а по-късно става член на Гражданския комитет „Солидарност“. Взема дейно участие в планирането и предварителните преговори за Кръглата маса през февруари-април 1989 г., в която също участва. След това по молба на Валенса организира голям ежедневен вестник, който трябва да бъде печатен орган на ГК „Солидарност“ преди изборите през юни 1989 г. Този вестник е „Газета Виборча“ (букв. избор). Михник става негов главен редактор и кани бивши журналисти от Biuletyn Informacyjny да работят при него. На парламентарните избори, проведени на 4 юни 1989 г., Михник е избран за народен представител от ГК „Солидарност“ на Валенса.

Между 12 април и 27 юни 1990 г. Адам Михник, Богдан Крул (директор на централния архив Archiwum Akt Nowych) и историците Andrzej Ajnenkiel и Jerzy Holzer получават достъп до архивите на Министерството на вътрешните работи. Тази група става известна като Комисията „Михник“ и е създадена по идеята на историка Хенрик Самсонович. Резултатът от тримесечната им работа е кратък доклад, в който обявяват, че архивите не са пълни.

Като народен представител в Сейма и редактор на „Газета Виборча“ Михник активно подкрепя правителството на премиера Тадеуш Мазовецки и кандидатурата му за президент през 1990 г., за сметка на тази на Валенса. След разпадането на ГК „Солидарност“ и неуспеха на Мазовецки Михник слиза от политическата сцена и не се кандидатира на следващите парламентарни избори. Вместо това той насочва усилията си върху своята журналистическа и редакторска кариера. Под неговото ръководство Газета Виборча се превръща в един от най-четените и влиятелни ежедневници в Полша. На базата на този вестник е създадена медийната корпорация Agora SS.

На 22 юли 2002 г. Адам Михник записва как медийният продуцент Лев Ривин му предлага да уреди промяна в проектозакон, която да позволи на Agora SS да се сдобие с Polsat; в замяна Ривин иска подкуп в размер на 17,5 млн. долара. През декември 2002 г. Михник и Павел Смоленски правят тази т.нар. афера Ривин публично достояние и тя се превръща в обществен скандал, особено след като Ривин замесва имена на хора като Лешек Милер – тогавашния полски премиер.

Библиография

• Kościół, lewica, dialog, Instytut Literacki, Paryż 1977
• Cienie zapomnianych przodków, Niezależna Oficyna Wydawnicza, Warszawa 1978
• Szkice, Kos, Kraków 1981
• La Chiesa e la sinistra in Polonia, Editrice Queriniana, Brescia 1980
• Listy z Białołęki, Krąg, Warszawa 1982
• Ugoda, praca organiczna, myśl zaprzeczna, Niezależna Oficyna Wydawnicza, Warszawa 1983
• Takie czasy..., Aneks, Londyn 1985
• Z dziejów honoru w Polsce. Wypisy więzienne, Niezależna Oficyna Wydawnicza, Warszawa 1985
• Czego chcemy i co możemy. „Solidarność” i historia, Wyd. Komitetu Kultury Niezależnej, Warszawa 1985
• Polskie pytania, Zeszyty Literackie, Paryż 1987
• Białe plamy, Wiatr od Morza, Gdańsk 1988
• La deuxième révolution, La Decouverte, Paryż 1990
• The Church and the left, The Univ. of Chicago Press, Chicago 1993
• Diabeł naszego czasu. Publicystyka z lat 1985–1994, Niezależna Oficyna Wydawnicza, Warszawa 1995
• Między Panem a Plebanem, wraz z Józefem Tischnerem i Jackiem Żakowskim, Znak, Kraków 1995
• Confessions of a converted dissident, Praemium Erasmianum Found., Amsterdam 2001
• Wściekłość i wstyd, Fundacja Zeszytów Literackich, Warszawa 2005
• W poszukiwaniu utraconego sensu, Fundacja Zeszytów Literackich, Warszawa 2007
• Wśród mądrych ludzi, Agora, Warszawa 2009
• Szanse polskiej demokracji. Artykuły i eseje, Agora, Warszawa 2009
• Kościół, lewica, dialog, Agora, Warszawa 2009
• Dwie dekady wolności, Agora, Warszawa 2009
• Przeciw antysemityzmowi 1936–2009 (tom 1–3), wstęp i redakcja, Universitas, Kraków 2010
• Antyradziecki rusofil (w języku rosyjskim, tłum. N. Jarcew i A. Jermonski), Wydawnictwo „Letni Sad”, Fundacja Colegium Europy Wschodniej, Moskwa, Wrocław, 2011

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adam Michnik в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​