Адам фон Трот цу Золц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адам фон Трот цу Золц
Adam von Trott zu Solz
германски юрист
Золц през 1943 г.
Золц през 1943 г.

Роден
Фридрих Адам фон Трот цу Золц
Починал

Образование Гьотингенски университет
Лудвиг Максимилиан университет
Хумболтов университет на Берлин
Право
Образование Гьотингенски университет
Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан
Членува в НСДАП
Семейство
Баща Август фон Трот цу Золц
Майка Емили Елеонор цу Золц
Съпруга Кларита фон Трот
Деца 2
Адам фон Трот цу Золц в Общомедия

Адам фон Трот цу Золц (на немски: Adam von Trott zu Solz) е германски юрист и дипломат, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Адам фон Трот цу Золц и баща му, ок. 1925 г.

Адам фон Трот е роден в Потсдам, Бранденбург. Той е петото дете на пруския министър на културата Август фон Трот цу Золц (1855 – 1938) и Емили Елеонор (1875 – 1948), чийто баща е германски посланик във Виена и Санкт Петербург.

Адам фон Трот цу Золц израства в Берлин и от 1915 г. е изпратен в предучилищна гимназия „Францоисш“. Когато баща му подава оставка през 1917 г., семейството се премества в Касел. От 1922 г. живее в Хан Мюнден и временно се присъединява към Германското младежко движение. През 1927 г. започва да учи право в университетите в Мюнхен и Гьотинген.

Адам фон Трот цу Золц развива силен интерес към международната политика по време на престоя си в Женева, седалище на Обществото на народите, в продължение на няколко седмици през есента на 1928 г.

Пътешествия[редактиране | редактиране на кода]

През 1937 г. фон Трот е изпратен в Република Китай. Той се възползва от пътуванията си, за да се опита да повиши подкрепата извън Германия за вътрешната съпротива срещу нацистите. През 1939 г. той лобира лорд Лотиан и лорд Халифакс да окажат натиск върху британското правителство да се откаже от политиката си на помирение към Адолф Хитлер, посещавайки Лондон три пъти. Той също така посещава Вашингтон през октомври тази година в неуспешен опит за получаване на американска подкрепа. Той се среща с Роджър Болдуин, Едуард К. Картър, Уилям Д. Донован и Феликс Морли от „Вашингтон пост“.[1]

Чуждестранен офис[редактиране | редактиране на кода]

Приятелите му го предупреждават да не се връща в Нацистка Германия, но убеждението му, че трябва да направи нещо, за да спре лудостта на Хитлер и неговите поддръжници, го кара да се върне. Веднъж там, през 1940 г. фон Трот се присъединява към нацистката партия, за да получи достъп до информация за партията и да следи нейните планове. В същото време, той служи като съветник по външната политика на нелегалната група от интелектуалци, планирала свалянето на нацисткия режим, известна като кръга Крейсау.

В края на пролетта на 1941 г. Вилхелм Кеплер, заместник-държавен секретар в германското външно министерство, е назначен за директор на специалното бюро за Индия.[2][3] Трот използва Специалното бюро за своите антинацистки дейности[4][3], пътуващ до Скандинавия, Швейцария и Турция, а освен това цяла нацистка окупирана Европа търси германски военни офицери, които да се противопоставят на нацизма.[5]

20 юли 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

Адам фон Трот цу Золц в съда, 1944 г.

Трот е един от лидерите на заговора на полковник Клаус фон Щауфенберг от 20 юли 1944 г. за убийството на Хитлер. Той е арестуван в рамките на дни, изправен пред съд и намерен за виновен. На 15 август 1944 г., осъден на смърт от Народна съдебна палата, той е обесен на 26 август в затвора в Берлин.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. von Klemperer, Klemens. (1992). German Resistance against Hitler: the Search for Allies Abroad, 1938 – 1945. Oxford: Clarendon Press. p. 148n. ISBN 0198219407.
  2. Klemperer, 1994, p. 275
  3. а б Gordon, 1990, p. 445
  4. Klemperer, 1994, pp. 275 – 276
  5. Gordon, 1990, p. 446

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hedley Bull, Edited by: The Challenge of the Third Reich –The Adam von Trott Memorial Lectures Oxford University Press, 1986. ISBN 0-19-821962-8
  • Christabel Bielenberg: The Past is Myself, Corgi, 1968. ISBN 0-552-99065-5. Published in the US as When I was a German, 1934 – 1945, University of Nebraska Press, 1998. ISBN 0-8032-6151-9
  • Shiela Grant Duff: Fünf Jahre bis zum Krieg (1934 – 1939), Verlag C.H.Beck, trans. Ekkehard Klausa, ISBN 3-406-01412-7.
  • Shiela Grant Duff: The Parting of Ways—A Personal Account of the Thirties, Peter Owen, 1982, ISBN 0-7206-0586-5.
  • The Earl of Halifax: Fulness of Days, Collins, 1957, London.
  • Michael Ignatieff: A Life of Isaiah Berlin, Chatto&Windus, 1998, ISBN 0-7011-6325-9.
  • Diana Hopkinson: The Incense Tree, Routledge and Kegan Paul, 1968, ISBN 0-7100-6236-2.
  • Annedore Leber, collected by: Conscience in Revolt—Sixty-four Stories of Resistance in Germany 1933 – 45, Valentine, Mitchell & Co, London 1957 (Das Gewissen Steht Auf, Mosaik-Verlag, Berlin, 1954).
  • Klemens von Klemperer (Editor): A Noble Combat—The Letters of Shiela Grant Duff and Adam von Trott zu Solz, 1932 – 1939, 1988, ISBN 0-19-822908-9.
  • Donald Markwell, „The German Rhodes Scholarships: an early peace movement“, in Markwell, „Instincts to Lead“: On Leadership, Peace, and Education, 2013, ISBN 9781922168702.
  • A. L. Rowse: All Souls And Appeasement—A Contribution to Contemporary history, Macmillan & Co., London/New York, 1961.
  • A. L. Rowse: A Man of The Thirties, Weidenfeld & Nicolson, 1979, ISBN 0-297-77666-5.
  • A. L. Rowse: A Cornishman Abroad, Jonathan Cape, 1976, ISBN 0-224-01244-4.
  • Clarita von Trott zu Solz: Adam von Trott zu Solz. Eine Lebensbeschreibung. Lukas Verlag, Berlin 2009, ISBN 978-3-86732-063-4.
  • Marie Vassiltchikov (aka Maria Vasilchilkova): Berlin Diaries 1940 – 1945, 1988. ISBN 0-394-75777-7 (Vassiltchikov was a friend of Trott and other members of the 1944 plot)
  • John W. Wheeler-Bennett: The Nemesis of Power—The German Army in Politics, 1918 – 1945 Macmillan & Co, London/New York, 1953.
  • Sir John Wheeler-Bennett: Friends, Enemies and Sovereigns—The Final Volume of his Auto-biography, MacMillan, London 1976, ISBN 0-312-30555-9.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Adam von Trott zu Solz“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.