Адата (Серско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Адата.

Адата
Αδά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Серско поле
Надм. височина 15 m
Население изселено души (?)

Ада̀ чифлѝк (Ада чувлик) или често членувано Ада̀та (на гръцки: Αδά) е бивше село в Егейска Македония, на територията на дем Сяр, Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намирало се е югозападно от Сяр, в заблатената местност на север от Струма, между селата Долна Камила и Къспикеси.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името е от турското ada çiflik, стопанство при остров.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Адата е малък чисто български чифлик, числящ се към Серската кааза. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Адата (Adata) има 40 домакинства с 45 жители българи.[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Сармусакликол и пише:

Адата, на ЮИ от града 2 часа, близо до реката Та Яни. Околното поле блатисто, но твърде плодородно. Жителите се ползуват наполовина от житните произведения, 20 къщи, 100 жители българе.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Адата има 180 жители българи християни.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Адата (Adata) се състои от 184 жители българи патриаршисти гъркомани и 6 цигани.[5]

Селяните от Ада се оплакват до европейските консули и властите осъждат кмета на селото.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 68.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 118-119.
  3. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 840.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 200-201.
  6. Одрински глас, брой 18, 11 май 1908, стр. 4.
     Портал „Македония“         Портал „Македония