Ада Чумаченко
| Ада Чумаченко А́да Арте́мьевна Чумаче́нко | |
 Ада Чумаченко, 1927 г. | |
| Родена | 9 септември 1887 г. |
|---|---|
| Починала | 5 май 1954 г. |
| Професия | писател, поет, драматург |
| Националност |  Руска империя, СССР |
| Активен период | 1898 – 1954 |
| Жанр | детска литература, драма, лирика, биография |
| Известни творби | „Човекът от Луната“ |
| Съпруг | Владимир Галперин |
| Деца | 3 |
Ада Чумаченко (на руски: А́да Арте́мьевна Чумаче́нко) е руска поетеса и писателка на произведения в жанра социална драма, лирика, детска литература и биография.[1][2][3]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Ада Чумаченко е родена на 9 септември 1887 г. в Таганрог, Руска империя, в учителско семейство.[1] През 1905 г. завършва Мариинската гимназия със златен медал и получава званието домашен учител.[2] През 1907 г. кандидатства за Московските висши женски курсове, но е приета две години по-късно, след като семейството ѝ се премества в Москва, и завършва курсовете през 1915 г.[1]
Започва да пише поезия през 1895 г., а първата ѝ публикация, „Благовещение“, е през 1898 г. във вестник „Таганрогский вестник“, където тя продължава да публикува до 1905 г.[2] През 1908 г. започва да публикува в големи столични списания („Вестник Европы“, „Русское богатство“, „Сатирикон“).[2] За пиеса си за деца „Люли Музикантът“ получава първа награда на литературен конкурс за детско творчество[3], а пиесите ѝ са поставени в театъра на Незлобински („Люли музикантът“, 1912; „Снежната кралица“, 1915).[1]
След Октомврийската революция ръководи театралната секция в Народния комисариат на образованието и служи в Московския дворец на изкуствата (къщата на Ростов на улица „Поварская“).[1]
От 1926 г. пише изключително проза за деца. Най-известната ѝ творба в този жанр е повестта за Николай Миклухо-Маклай „Човекът от Луната“ от 1939 г.[1] Ръководи също кръг от млади автори в издателство „Детская литература“.[3] Член е на Съюза на писателите на СССР.[2]
От началото на Великата отечествена война през 1941 г. тя е евакуирана в Елиста, където работи като старши учител по обща литература в Педагогическия институт до лятото на 1942 г., когато градът е окупиран от германските войски. В периода 1944 – 1945 г. работи като литературен консултант на детското списание „Мурзилка“.[3]
Ада Чумаченко умира на 5 май 1954 г. в Москва, СССР.[1] Погребана е в Новото Донско гробище.[3]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Детско-юношеска литература
[редактиране | редактиране на кода]- Шаг за шагом. Приключения Петьки в Туркестане (1926)[1][3]
- Город под дождём (1930)
- Клуб исследователей (1930)
- 1 мая и пасха (1932) – очерк
- Картонный негр (1934)
- Человек с луны: Повесть о великом рус. путешественнике Миклухо-Маклае (1939) – за Николай Миклухо-Маклай[2]
Човекът от Луната : Повест за великия руски пътешественик Миклухо-Маклай, изд. „Ив. Коюмджиев“ София (1940), прев. Ценко Цветанов
Разкази
[редактиране | редактиране на кода]- Бапир, сын Шушаныc (1929)
- Лис. О ножах, ножницах и острых стрелах (1929)
- Пропавшая лодка (1929)
- Васькин подарок (1930)
- Леденец в бумажке (1930)
- Об огурцах (1930)
- Город в лесах (1931)
- Как человек выдумал бога (1931)
- Бунт мамалыги (1932)
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Дом на солнце: Восемь рассказов об одном доме (1930)[1]
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Стихи (1912)
Пиеси
[редактиране | редактиране на кода]- Люлли-музыкант (1914)
- Восстание рабов (1925)
- Соломе и Наташа (1930)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чумаченко, Ада Артемьевна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
