Аделаид Еймс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аделаид Еймс
Adelaide Ames
американска астрономка
Родена
Починала

Националност Флаг на САЩ САЩ
Образование Радклиф
Научна дейност
Област Астрономия
Учила при Харлоу Шапли
Работила в Харвардска обсерватория
Известна с Откриване на анизотропия в разпределението на галактиките

Аделаид Еймс е американска астрономка и научна асистентка в Харвардския университет, известна с приносите си в галактичната и извънгалактичната астрономия. Съавторка на Обзора на външните галактики по-ярки от тринадесета звездна величина, труд, който става известен под името Каталог на Шапли-Еймс.[1] Еймс членува в Американското астрономическо общество. Тя е съвременничка и най-близка приятелка в Харвардската обсерватория на Сесилия Пейн-Гапошкин.[2]

Умира при инцидент с лодка през 1932 година, същата година, в която се публикува и каталогът на Шапли-Еймс.[3] Погребана е в Арлингтън.[4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Аделаида Еймс е дъщеря на Т. Л. Еймс, който служи като полковник в армията на САЩ. През 1922 г. започва висшето си образование във Васар колидж. По-късно започва магистратура в Радклиф колидж, в наскоро създадения курс по астрономия. Завършва курса през 1924 г., с което става първата жена с магистратура по астрономия в Радклиф.[5] Първоначално възнамерява да стане журналист, но не намира работа в тази област и приема позиция като научен сътрудник в Обсерваторията на Харвардския колеж – длъжност, на която остава до смъртта си.[6] Работата ѝ е съсредоточена върху каталогизирането на галактиките в галактичните купове в Косите на Вероника и Дева. През 1931 г. завършва каталог, който включва около 2800 извънгалактични обекта. С тази работа си спечелва членство в Международния астрономически съюз, комисия 28: „Мъглявини и звездни купове“.

На 26 юни 1932 г., докато е на ваканция край Скуом Лейк, се качва на кану, което се преобръща. Предполага се, че се е удавила. Тялото ѝ е открито десет дена по-късно, на 5 юли 1932 г.

Работа в Харвард[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 г., Харлоу Шапли става директор на обсерваторията и скоро след това наема Еймс за асистент.[7] Първите ѝ трудове са свързани с идентифициране на обекти от NGC и IC. През 1926 г. тя и Шапли публикуват няколко статии за формите, цветовете, и диаметрите на 103 галактики от NGC. През 1930 г. тя публикува Каталог от 2778 мъглявини, включително купа Коси на Вероника-Дева, в който са идентифицирани 214 обекта от NGC и 342 обекта от IC в купа в Дева.[8]

Каталог на Шапли-Еймс[редактиране | редактиране на кода]

В Харвардската обсерватория, тя работи в Шапли по каталог на галактиките, по-ярки от 13-а звездна величина. Нейни наблюдения на около 1250 галактики показват, че разпределението на галактиките не е изотропно от двете страни на галактичната равнина.[9][10] Това наблюдение довежда до по-късното откриване на местната група от други астрономи.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Research Astronomer Lost by Drowning. // Popular astronomy 40. août/septembre 1932. с. 448 – 449.
  2. Barbara L. Welther. Adelaide Ames and the Shapley-Ames Catalogue. // Bulletin of the American Astronomical Society 22. 1990. с. 841.
  3. Vera C. Rubin. Bright Galaxies, Dark Matters. 1997. ISBN 978-1-56396-231-8. с. 89.
  4. Department of Veteran Affairs shows „AMES, ADELAIDE, D/O THALES L DATE OF DEATH: 06/26/1932 BURIED AT: SECTION EAST SITE 3488 C L ARLINGTON NATIONAL CEMETERY“.
  5. Cecilia Payne-Gaposchkin: An Autobiography and Other Recollections. Cambridge University Press, 21 mars 1996. ISBN 978-0-521-48390-2. p. 30. (на английски)
  6. (англ.) Research Astronomer Lost by Drowning. // Popular astronomy 40. 1932. с. 448 – 449.
  7. (англ.)Barbara L. Welther. Adelaide Ames and the Shapley-Ames Catalogue. // Bulletin of the American Astronomical Society 22. 1990. с. 841.
  8. Observing and Cataloguing Nebulae and Star Clusters. Cambridge University Press. ISBN 978-1-139-49010-8. p. 467. (на английски)
  9. Steven J. Dick. Discovery and Classification in Astronomy: Controversy and Consensus. 31 août 2013. ISBN 978-1-107-03361-0. с. 159.
  10. Adelaide Ames. //