Адела фон Фобург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Адела фон Фобург или Аделхайд (на немски: Adela von Vohburg; * пр. 1127; † след 1187 в манастир Вайсенау) от род Диполдинги-Рапотони и наследничка на Егерланд е като първата съпруга на по-късния имоператор Фридрих I Барбароса немска кралица също херцогиня на Швабия.

Адела е дъщеря на маркграф Диполд III фон Фобург († 1146) и неговата втора съпруга Кунигунда фон Байхлинген († 1140) от род Нортхайм, дъщеря на граф Куно фон Нортхайм († 1103) и Кунигунда фон Ваймар-Орламюнде († 1140).[1]

Крал Конрад III омъжва през март 1147 г. в Егер наследничката Адела с неговия племенник, херцог Фридрих III от Швабия, по-късния император Фридрих I Барбароса. Той може със зестрата на Адела да разшири значително територията си като херцог на Швабия до източнофранкската област.

Бракът е нещастен и те нямат деца. Фридрих почти не се показва с Адела, тя не присъства при неговата коронизация за немски крал през 1152 г. През март 1153 г. в Констанц бракът е разведен без трудности от епископ Херман от Констанц. През 1153/1154 г. Адела се омъжва отново за Дито фон Равенсбург (* ок. 1130, † сл. 1187). С него тя има деца.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedemann Bedürftig: Die Staufer – Ein Lexikon. Primus-Verlag, Darmstadt 2006, ISBN 3-89678-288-6.
  • Simon Rost: Wie ein Falke im Sturm. Bastei Lübbe, Köln 2011, ISBN 978-3-404-16067-9. (Historischer Roman)
  • Knut Görich, Friedrich Barbarossa: Eine Biographie. Beck, München 2011, speziell S. 256 – 262* Knut Görich, Kaiserin Beatrix. In: Frauen der Staufer (Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst 25). Karl-Heinz Rueß. Göppingen 2006, S. 43 – 58
  • Rudolf Kolbe. Vohburg und die Staufer. In: Historische Beilage no. 2 (2010)
  • David d'Avray, Papacy, Monarchy and Marriage 860 – 1600. Blz. 70. ISBN 9781107062535.
  • Eduard Hlawitschka: Weshalb war die Auflösung der Ehe Friedrich Barbarossas und Adela von Vohburg möglich? In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters 61/2005, S. 506 – 536, hier: S. 526 – 528.
  • Tobias Weller: Die Heiratspolitik des deutschen Hochadels im 12. Jahrhundert. Köln/Weimar/Wien 2004, S. 788 und Tafel 13 (o.S.).
  • Friedemann Bedürftig: Die Staufer, Darmstadt, 2006, ISBN 3-89678-288-6, S. 8.

Източници[редактиране | редактиране на кода]