Аделхайд Бургундска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аделхайд Бургундска
кралица на Италия и Източно франкското кралство,
императрица на Свещената Римска империя
30563-Meißen-1985-Dom, Adelheid-Brück & Sohn Kunstverlag.jpg
Родена
около 931 г.
Починала
Armoiries Saint-Empire monocéphale.svg
Семейство
Род Велфи
Баща Рудолф II
Майка Берта от Швабия
Братя/сестри Конрад III
Съпруг Лотар II (947 – 950)[1]
Ото I (951 – май 973)[1]
Деца Матилда
Ото II
Емма Италианска
Аделхайд Бургундска в Общомедия

Света Аделхайд Бургундска (на немски: Adelheid; на италиански: Adelaide; * 931/932, Горна Бургундия; † 16 декември 999, манастир Селц, Елзас) е кралица на Италия (като съпруга на Лотар II) от 947 до 950 г., източнофранкска кралица (като съпруга на Ото Велики) от 951 до 973 г., отново кралица на Италия от 951 до 973 г., а от 962 до 973 г. императрица на Свещената Римска империя и регентка (на внука си) от 985 до 994 г.

Тя е била образована, говорела четири езика и много четяща и милостива към бедните. Има голямо влияние в политиката на Римската империя в Германия и Италия. Аделхайд Бургундска е чествана като светица.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Дъщеря е на краля на Горна Бургундия Рудолф II и на херцогската дъщеря Берта от Швабия. Сестра е на крал Конрад III.

Кралица и императрица[редактиране | редактиране на кода]

Тя е била обещана от 933 г. на Лотар II († 22 ноември 950 г.). Сключват брак през 947 г. преди 27 юни. След три години съпругът ѝ е отровен (950 г.). От него тя има дъщеря – Ема Италианска (* 948; † 12 октомври сл. 988 г.), която се омъжва през 966 г. за Лотар IV, крал на Западно-Франкското кралство и ражда Луи V (967 – 987, крал на Франция).

Императрица Аделхайд до нейния съпруг крал Ото I в Майсенския Дом

Маркграф Беренгар II иска да ожени сина си Адалберт II за вдовицата Аделхайд, но тя отказва. Тогава Беренгар я затваря през 951 г. в една кула на двореца Гарда. Тя успява да избяга с дъщеря си Ема Италианска и се спасява в Каноса. Оттам иска помощ от Ото I, който възпитал брат ѝ Конрад III. Ото I напада Беренгар и го побеждава при крепостта Сан Марино.

Ото I се жени за Аделхайд в Павия и сам се обявява без короноване за крал, като поставя Беренгар за свой заместник. Ото и Аделхайд имат четири деца:

През 962 г. Ото I и Аделхайд са коронувани за император и императрица. От 985 – 994 г. до пълнолетието на внук ѝ Ото III Аделхайд води самостоятелно управлението на Италия.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

След 994 г. тя действа в построяването на манастири. Оттегля се в построения от нея манастир в Селц, където умира през 999 г. До Реформацията нейният гроб е място на поклонение, което довело до изчезване на нейните реликви. Гробът ѝ днес не е запазен.

Папа Урбан II я канонизира през 1097 г. за светица. Аделхайд се чества от християнските църкви на 16 декември.

Света Аделхайд Бургундска

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Amalie Fößel: Adelheid. In: Die Kaiserinnen des Mittelalters, hrsg. von ders., Pustet Verlag, Regensburg 2011, S. 35 – 59.
  • Franz Staab: Thorsten Unger: Kaiserin Adelheid und ihre Klostergründung in Selz, Referate der wissenschaftlichen Tagung in Landau und Selz vom 15. bis 17. Oktober 1999, 1. Aufl. Speyer 2005, ISBN 3-932155-21-1.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б data.bnf.fr, Посетен на 12 януари 2019 г..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]