Аджарци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Аджарци
Общ брой над 300 000
Разселение

Аджария Флаг на Грузия Грузия

Флаг на Турция Турция
Език грузински диалект
Религия християни (православие), мюсюлмани (сунити)
Сродни групи грузинци, лази, чвенебури (Турция)
Аджарци в Общомедия
Аджарски селяни (начало на XX в.)

Аджарците (ачарлеби, на грузински: აჭარლები) са кавказки народ, етническа група на грузинците, основно население на Аджария. Мнозинството компактно живеят в Аджария.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етнографически аджарците, като относително самостоятелна етническа група, се сформират в периода между XV и XIX век, въз основа на ислямизирани, но не до края потурчени грузинци в Османската империя. Преходът на Аджария под юрисдикцията на Руската империя слага край на този процес на тюркизация, но до пълна реинтеграция на аджарците в състава на грузинския етнос така и не се стига.

До 1926 г. общоприетият термин за описване на аджарците е грузинци-мюсюлмани. При преброяването на населението през 1926 г. съветската власт за първи път въвежда термина аджарци за описване на местните грузинци-мюсюлмани, преброявайки 71 498 аджарци.

Доколкото основен индикатор на аджарското е религията (ислям), а съветското правителство през 1939 – 1989 г. официално се придържа към политиката на секуларизация и атеизъм, данни за аджарците не са събирани. Те официално са причислявани към грузинците.

Исторически значителни са междуетническите контакти на аджарците с арменци, гърци (особено понтийци) и др. Данни за религиозна принадлежност на аджарците също не се събират при преброяване, а се определят чрез анкети.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Говорят местен диалект на грузински език.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Исторически, както и мнозинството от грузинците и съседните арменци, аджарците изповядват християнството. Когато територията на Аджария е в състава на Османската империя (2-ра половина на 16 век – 1878), аджарците са принудени да приемат исляма. Силното турско влияние обаче не им попречва да запазят своето национално самосъзнание и роден грузински език, както и самобитни форми на културата и бита, породени от смесването на християнски и мюсюлмански обичаи.

С усилването на религиозното съзнание в постсоветското пространство сред съвременните аджарци в последно време се наблюдава уникален и доста интензивен процес на рехристиянизация, особено на младежта. Ако в средата на XX век мюсюлманите са съставлявали 70%, а християните – 30%, то в началото на XXI век е обратното: християните са 70%, а мюсюлманите – 30% (по южните и източните райони).