Административен съвет за икономическа защита (Бразилия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Административен съвет за икономическа защита
Conselho Administrativo de Defesa Econômica
CADE
Информация
Основаване 9 октомври 1962 г.
Тип Автаркия
Седалище Бразилия, Бразилия
Висшестоящ орган Министерството на правосъдието
Уебсайт www.cade.gov.br

Административният съвет за икономическа защита (на португалски: Conselho Administrativo de Defesa Econômica (CADE) е независим федерален регулаторен орган на изпълнителната власт в Бразилия – федерална автаркия към Министерството на правосъдието на Бразилия, чиято дейност е ориентирана към осъществяване на наблюдение, превенция, установяване и разследване на случаите на злоупотреба с икономическа власт и налагане на предвидените за това административни наказания. Като регулаторен орган CADE е овластен да отсъжда дали бразилски компании нарушават антитръстовото законодателство на страната, както и да се произнася относно легитимността на корпоративни преобразувания като сливания, поглъщания или друг вид форми на хоризонтална или вертикална интеграция, които биха могли да ограничат или да заличат конкуренцията.[1]

Седалището на CADE се намира във Федералния окръг Бразилия, а юрисдикцията му обхваща цялата територия на страната.

История[редактиране | редактиране на кода]

Бразилската икономическа политика след края на Втората световна война се основава на широката намеса на държавата в пазарните отношения. Държавата определя цените в много сектори, а повечето от големите индустриални, транспортни или финансови предприятия са или държавна собственост, или публично признати частни монополисти.[2]

През 1962 г. е приет закон No. 4137 от 9 октомври 1962 г., създаващ Съвет за икономическа защита, който да открива и прекратява случаите на злоупотреба с икономическа влас. Според закона Съветът притежава статут на административен орган, подчинен на тогавашния председател на кабинета на министрите. Законът определя и процедурите, които трябва да се спазват при разглеждането на административните дела в CADE. Освен това със закона са определени корпоративните преобразувания и явления, които трябва задължително да бъдат одобрявани от Съвета.[3] Въпреки това CADE изпълнява маргинална роля, тъй като компетенциите му се разпростират единствено върху частни компании.[2] През 1988 г., която се свързва с мащабни икономически преобразувания в страната, е приета нова конституция, която обявява свободната конкуренция за ключов елемент на икономическия ред в Бразилия. В страната започва приватизация, вдигнати са бариерите пред международната търговия, а CADE започва да играе по-активна роля.[2]

Модерната епоха в областта на бразилската политика на свободна конкуренция започва през 1994 г. Като отговор на периода на хиперинфлация правителството приема „Плано Реал" за оздравяване на икономиката, чиито основи стъпват върху строгата фискална и кредитна политика и въвеждането на нова валута – бразилски реал, конвертируема спрямо американския долар. Като част от започналите реформи е приет нов антитръстов закон No. 8884 от 11 юни 1994 г., върху който се възлагат надежди, че ще се справи с раздутите цени. Новият закон, чиято основна цел е да се въведат антитръстови мерки в съответствие с такива конституционни принципи като свобода на обединенията, свободна конкуренция, социална роля на собствеността, защита на потребителя и въздържане от злоупотреба с икономическа власт, въвежда по-строг контрол върху търговските обединения и прави значителни институционални преобразувания. Законът променя статута на Съвета за икономическа защита в независима федерална агенция (федерална автаркия) към Министерството на правосъдието на Бразилия.[2] С допълнителни регулаторни и изпълнителни функции са натоварени Секретариатът за икономическо право (SDE) към Министерството на правосъдието и Секретариатът за икономически мониторинг (SEAE) към Министерството на финансите на Бразилия. CADE се произнася по административни дела, препратени към него от Секретариата за икономическо право (SDE) към Министерството на правосъдието и Секретариата за икономически мониторинг (SEAE) към Министерството на финансите на Бразилия. Заедно, CADE, SDE и SEAE образуват Бразилската система за защита на конкуренцията (BCPS).[4][3] Законът от 1994 г. създава задължение за предварително регистриране в CADE на всяко планирано обединяване на търговските компании. Съгласно чл. 54 от закона „всеки акт, който може да ограничи или по някакъв начин да застраши свободната конкуренция, или да доведе до контрол над съответен пазар на стоки или услуги, трябва да бъде представен на CADE за разглеждане“[5] предварително и не по-късно от петнадесет работни дни, след като се е случил.[6]

През 1999 г. със закон 9781 е създадена такса за предварителното регистриране на корпоративните преструктурирания, чието събиране е предоставено на Съвета.[7] През 2000 г. закон 10149 увеличава таксата, а приходите от нея са поделени между CADE, SDE и SEAE. Освен това законът увеличава допълнително правомощията на Съвета, изяснява процедурите по административните производства, отнасящи се до чуждестранните компании, и създава програма за освобождаване и намаляване на санкциите.[2] Реформата предоставя на CADE правото да извършва внезапни проверки и разследвания. През 2007 г. Съветът е овластен да сключва споразумения по картелните дела.[8]

Значителни промени в Бразилската система за защита на конкуренцията са направени през 2011, когато е приет новият антитръстов закон No. 12.529 от 30 ноември 2011, в сила от 2012. Законът нанася ключови структурни, институционални и технически промени в системата, довели до нейното централизиране в лицето на CADE. Реорганизира коренно структурата на Съвета и му прехвърля голяма част от правомощията на другите два стълба на системата – Секретариатът за икономическо право (SDE) към Министерството на правосъдието и Секретариатът за икономически мониторинг (SEAE) към Министерството на финансите на Бразилия, като SDE започва да изпълнява функции, отнасящи се до защитата на потребителите[9], след което бразилската система за защита на конкуренцията става двукомпонентна.

Законът създава механизъм за предварително информиране, според който компаниите са задължени да информират Съвета за всяко обединение, което подготвят и което може да се реализира единствено след одобрението на Съвета. Освен това законът налага задължителни прагове на финансовите показатели на участниците в подготвяното обединение, под които механизмът за предобединително информиране на Съвета може да не се прилага.[10] Актуализирани са процедурите в Съвета, техните срокове, размерите на административните глоби, налагани от CADE, както и размерът, до който те могат да бъдат намалявани чрез споразумения със страните.

В резултат на законодателните промени CADE увеличава техническия си персонал и получава по-големи правомощия, което довежда до увеличаване на броя на делата, разглеждани за една година: от 666 през 2005 до 955 през 2012, от които 825 са дела за обединявания, регистрирани при действието на стария режим, а 102 – при действието на новия режим. През първата половина на 2013 г. са образувани 82 нови производства, 158 са приключени (58 от които са дела за сливания на компании), а 219 продължават да бъдат анализирани.[11]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Според закон от 1994 г. CADE е колегиален орган, чието ръководно тяло, наречено Борд, се състои от председател и шестима членове, назначавани от президента на Бразилия след одобрението на Федералния сенат за срок от две години с право на още едно преназначаване. Освен Борда част от структурата на CADE е и главният прокурор на Съвета, назначаван от министъра на правосъдието и надлежно упълномощен от президента на страната с одобрението на Сената да предоставя правна помощ на Съвета и да го представлява пред съдилищата в страната.[12]

През 2011 г. закон No. 12.529 от 30 ноември 2011 оформя нова структура на CADE, която вече се състои от:

  1. Административен трибунал за икономическа защита;
  2. Главно суперинтендантство;
  3. Департамент за икономически проучвания.[13]

Административен трибунал за икономическа защита[редактиране | редактиране на кода]

Административният трибунал за икономическа защита е отсъждащият орган на CADE, в който е преобразуван Бордът, определен от закона, действал до 2011 г. Съставът на Административния трибунал продължава да се състои от председател и шестима членове, които от 2011 г. се наричат комисари. Те продължават да се назначават по същата процедура, установена от закона от 1994, но този от 2011 г. увеличава продължителността на мандата им до 4 години и забранява тяхното преназначаване.

Административният трибунал за икономическа защита има изключително широки правомощия. Той се произнася с окончателни решения по административните дела за нарушаване на икономическия ред и налага предвидените от закона административни наказания, като решенията му подлежат на незабавно изпълнение и не могат да бъдат обжалвани пред друг орган на Изпълнителната власт, а могат да бъдат атакувани единствено пред федералните съдилища на страната в предвидените от закона срокове. Решенията, които трибуналът взема, са валидни само ако са взети с мнозинство от 4 гласа.

Главно суперинтенданство[редактиране | редактиране на кода]

Главното суперинтендантство е орган на CADE, който се състои от един суперинтендант и двама заместник-суперинтенданти, назначавани от президента на Бразилия след одобрение от Федералния сенат. Срокът на длъжността им е две години, но могат да бъдат преназначаване за още един последователен мандат.

Главното суперинтендантство е разследващ орган на CADE. To осъществява постоянно наблюдение на икономическите дейности в страната с цел да се гарантира спазването на закона. Суперинтендантството осъществява постоянно наблюдение върху юридическите и физически лица, които притежават доминантно положение в определен пазарен сектор на стоки или услуги, за да се предотвратят нарушения на икономическия ред. При съмнение за наличие на такива нарушения Главното суперинтендантство извършва предварителна процедура за административно производство, която има за цел да разследва всеки конкретен случай. В зависимост от събраните доказателство Главното суперинтендантство решава дали да прекрати производството или да го отнесе до Административния трибунал, превръщайки го в административно дело, по което трибуналът да се произнесе по същество.

Департамент за икономически проучвания[редактиране | редактиране на кода]

Департаментът за икономически проучвания осигурява техническата и научна обосновка на решенията на Съвета, като изготвя икономически проучвания и обосновани мнения, ex-officio или по молба на Административния трибунал, на председателя или на някого от комисариатите му, или на главния суперинтендант. Департаментът се оглавява от главен икономист, който се назначава съвместно от председателя на Административния трибунал и главния суперинтендант.

Специализирана федерална прокуратура, свързана с CADE[редактиране | редактиране на кода]

Свързаната с CADE Специализираната федерална прокуратура е звено на Главната федерална прокуратура[14] (дял на Главната адвокатура на Съюза). Специализираната федерална прокуратура към Съвета се състои от девет прокурори, включително и оглавяващия я началник-прокурор, назначаван от президента на страната след одобрение на Федералния сенат[15] за срок от две години. Основните задачи на началник-прокурора към CADE и на неговите подчинени прокурори е да предоставят юридическо консултиране на Съвета и неговите органи, да му осигуряват процесуално представителство пред съдилищата на страната и да се грижат за юридическото прилагане на решенията на Административния трибунал на CADE.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pinto, Gustavo Mathias Alves. Competition Law in Brazil. 2007//Business Law Brief, Fall 2007. American University. Washington College of Law. Постен на 11 август 2014
  2. а б в г д Competition Law and Policy in Brazil: A Peer Review (2005)// Organisation for economic co-operation and development. 6 май 2005. Посетен на 11 август 2014
  3. а б Harris, H. Stephen. Competition Laws Outside the United States. V. 1. American Bar Association, 1.01.2001, p.123, посетен на 11 август 2014
  4. Competition Law and Policy in Brazil: A Peer Review (2010)// Organisation for economic co-operation and development. 14 май 2010. Посетен на 11 август 2014
  5. LAW Nº 8884 of June 11, 1994. // Conselho Administrativo de Defesa Econômica (CADE). www.cade.gov.br. Посетен на 11 август 2014
  6. Swanson, Daniel G., Arp, D. Jarrett. Competion Laws Outside the United States, First Supplement. American Bar Association, 2005. Посетен на 13 август 2014
  7. Competition Law and Policy in Latin America Peer Reviews of Argentina, Brazil, Chile, Mexico and Peru. OECD Publishing, 2006. ISBN 9264015140 // books.google.bg. Посетен на 13 август 2014
  8. Follow-up to the Nine Peer Reviews of Competition Law and Policy of Latin American Countries – 2012.// Organisation for economic co-operation and development, 25 юли 2013. Посетен на 13 август 2014
  9. Machado, Eduardo Luiz. Brazil's experience and lessons from regulatory overlap: banking and telecommunication cases// CUTS Center for Competition, Investment & Economic Regulation. www.cuts-ccier.org. Посетен на 13 август 2014
  10. Annual report on Competition policy developments in Brazil – 2012// Organisation for economic co-operation and development, 21 май 2013. Посетен на 13 август 2013
  11. Gaban, Eduardo Mola.Brazilian Competition Policy in Global Context: Achievements and Challenges// Antitrust & Competition review. Spring 2014. Mayer Brown. pp. 34 – 37. www.mayerbrown.com. Посетен на 6 март 2016
  12. LAW Nº 8884 of June 11, 1994. // Conselho Administrativo de Defesa Econômica (CADE). www.cade.gov.br. Посетен на 11 август 2014
  13. LAW Nº 12.529 OF NOVEMBER 30, 2011// Ordem dos Advogados do Brasil – Seção de São Paulo. www.oabsp.org.br. Посетен на 12 август 2014
  14. Procuradoria Federal Especializada junto ao Conselho Administrativo de Defesa Econômica (PFE/Cade)// Conselho Administrativo de Defesa Econômica. www.cade.gov.br. Посетен на 13 август 2014
  15. Annual Report on Competition Policy Developments in Brazil. (2012)//Organisation for Economic Co-operation and Development. Directorate for Financial and Enterprise Affairs, 22 май 2013. Посетен на 13 август 2014
     Портал „Бразилия“         Портал „Бразилия          Портал „Политика“         Портал „Политика